3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
С. 26.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1081/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от М. П. – прокурор в Апелативна прокуратура П., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 347 от 16.07.2012г. по в.гр.д. № 469/2012г., с което е потвърдено решението на Старозагорския окръжен съд, № 6 от 29.07.2011г. по гр.д. № 1052/2011г., с което е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. Прокуратурата на Република България да заплати на Й. Т. И. сумата 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, ведно с лихвата и разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Прокуратурата на Република България поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. От доказателствата по делото е видно, че Й. И. сам е допринесъл за злепоставянето си в обществото предвид двете осъдителни присъди срещу него. При наличието на тези доказателства съдът е допуснал нарушение на чл. 5 З. и не се е съобразил с т. 3 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС. На следващо място излага доводи, че съобразно приетото в т. 11 на същото ТР трябва да е налице причинна връзка между незаконното обвинение и претендираните неимуществени вреди, каквато в случая не е доказана. Конкретен материалноправен въпрос не е формулиран.
Съгласно разпоредбите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от това настоящият състав на ВКС намира за необходимо да посочи, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с посоченото ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС. В. съд е приел наличието на причинна връзка между незаконното обвинение с оглед последвалата оправдателна присъда, и претърпените морални страдания включително и от наложената на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража”, като при определяне на размера на обезщетението е взел предвид обстоятелството, че през периода, през който е било поддържано незаконното обвинение, ищецът е изтърпявал наказания и за други престъпления, за които е бил осъден с влязла в сила присъда. Поради това е приел, че не всички негативни последици от пребиваването му в затвора се дължат на незаконното обвинение. Така приетото от въззивния съд напълно съответства на дадените с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС указания за случаите на определяне на обезщетение при частично оправдаване. Преценката на съда за наличието на причинна връзка във всеки конкретен случай е в зависимост от събраните по делото доказателства, поради което е фактически, а не правен въпрос. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 347 от 16.07.2012г. по в.гр.д. № 469/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: