3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
С. 26.02.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1096/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Д. – Н. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. С. Ф. К., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІІ с-в, № 1066 от 25.06.2012г. по в.гр.д. № 556/2012., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, 1-12 с-в, № 6714 от 12.12.2011г. по гр.д. № 10378/2010г., с което е осъдена А. П. Д. – Н. да заплати на Н. И. Н. сумата 45 000 лв. на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът по касация Н. И. Н. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. П. Т. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Н. И. Н. против А. П. Д. – Н. иск, квалифициран по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата 45 000 лв. въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответницата е изтеглила исковата сума с пълномощно от влога на ищеца, с когото са били във фактическа раздяла. По силата на упълномощителната сделка правните последици възникват в патримониума на представлявания – чл. 36, ал. 2 ЗЗД, в случая на ищеца. Ответницата е била длъжна по силата на отчетническата сделка между тях да му възстанови сумата и като не е сторила това се е обогатила без основание, поради което дължи връщането й. На доводи на ответницата е приел, че съпрузите са солидарни длъжници по поетите от тях по време на брака общи задължения, поради което наличието на такива не изключва отговорността й на плоскостта на неоснователно обогатяване. Още повече тя не твърди, че парите по банковия влог на съпруга й са били нейни лични средства в придобиването на които той няма принос.
К. А. П. Д. – Н. моли въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 59 ЗЗД и по процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 154 и 266 ГПК. Излага съображения за незаконосъобразност на извода на съда, че извършеното от нея действие е довело до неоснователното й обогатяване, въпреки наличието на договорни отношения между страните, и липсата на доказателства за обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата. Прилага ППВС № 1/79г., ППВС № 8/81г., решение № 821/2008г. по гр.д. № 3703/2007г. ІІ г.о. ВКС, решение № 318/2009г. по гр.д. № 403/2008г. ІІ г.о. ВКС, решение № 1056/2008г. по гр.д. № 4494/2007г. ІІ г.о. ВКС, решение № 283/2009г. по гр.д. № 596/2008г. ІV г.о. ВКС, всички постановени по реда на отменения ГПК по прилагането на чл. 55 и чл. 59 ЗЗД; решение № 79/2010г. ІV г.о. ВКС и решение № 467/2010г. ІІІ г.о. ВКС постановени по искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, и решение № 153/2011г. ІІ г.о. ВКС по прилагането на чл. 266, чл. 131 и чл. 144 ГПК. Изложението съдържа цитати от приложените решения, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При тези данни ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. К. е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Съгласно същото ТР материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и изцяло да замести касатора в тази дейност.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Ответникът по касация е претендирал присъждане на разноски за настоящата инстанция, но не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІІ с-в, № 1066 от 25.06.2012г. по в.гр.д. № 556/2012.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: