Определение №236 от 42836 по търг. дело №2282/2282 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№236
гр. София, 11.04.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2282/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-с. Ясеново, общ. К. срещу решение № 249 от 22.07.2016 г., постановено от АС-Пловдив, І ви с-в по в.т.д. №328/2016г., с което е потвърдено частично първоинстанционното решение № 50/17.02.2016 г. , постановено по т.д. №158/2014 г. на ОС-Ст.З. в обжалваната част , с която касаторът е осъден да заплати на [фирма][ЕИК] сумите от: 24 000 лева по договор за паричен заем от 01.09.2004 г. и 227,44 лева-договорна лихва за периода 01.01.2013 г. до 31.03.2013 г., 27 276,40 лева –по договор за заем от 01.10.2004 г. и 620,37 лева- договорна лихва за периода 01.01.2013 г. до 31.03.2013 г., 40 000 лева по договор за заем от 01.11.2004 г. и 909,76 –договорна лихва за същия период, 6000 лева по договор за заем от 01.02.2005 г. и 207,46 лева-договорна лихва, 18 126,67 лева-по договор за заем от 01.04.2014 г. и 328,10 лева-договорна лихва за същия период, 36 320 лева-по договор за заем от 01.05.2005 г. и 657,41 лева-договорна лихва за същия период,7200 лева-по договор за заем от 01.08.2005 г. и 139,19 лева-договорна лихва за същия период. , както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост, противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор от страна на своя процесуален представител изразява становище за липса на основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани до уважените размери така предявените обективно, кумулативно съединени искове, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Исковете се основават на приети като доказателства по делото седем броя писмени договори за паричен заем, в които е налице задължаване на заемодателя ЕТ–праводател на ищцовото Е. да предаде на заемателя-ответник съответните парични средства при конкретно уговорените условия и срокове за връщането им и съответните договорни лихви. Реалното предаване на уговорените средства по заемите се установяват от съответните разходни касови ордери и авиза по платежни нареждания, както и от заключението на СИЕ изслушана по делото. В заключението си вещото лице е констатирало осчетоводяване по първични счетоводни документи в счетоводствата и на заемодателя и на заемателя на съответните суми, с изключение на два РКО за сумата от 19 000 лева-общо, но според обяснението на експерта, това е поради липса на съответните реквизити в тези документи. Направена е констатация за редовността на воденото счетоводство на ищеца, с оглед прилагането на последиците на чл.182 ГПК и чл.55 ал.1 ТЗ относно установяване на търговски сделки. По отношение на две авиза по платежни нареждания са изложени съображения, че доколкото те са екземпляр под индиго, същите представляват оригинални документи, а не преписи и по отношение на тях чл.183 ГПК е неотносим.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора следните правни въпроси: за необходимостта от доказване на връзката между платените от ищеца суми и договорите за заем, за да се приеме, наличието на заемно правоотношение между страните, дали копията на документ под индиго представляват преписи или оригинали на този документ, за начина на установяване редовността на воденето на счетоводните книги и следвало ли това да се установява непременно с експертиза, за релевантността към спора на обстоятелството, дали заемодателят е разполагал с парични средства при сключването на договор за паричен заем.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В настоящия случай, по първият от така формулираните въпроси съдът не се е произнасял изобщо при решаването на спора и той не е обусловил изводите по решаване на спора. Следва да се отчете и липсата на идентичност във фактите по настоящия спор сравнени с тези , съставляващи спора, по който ВКС се е произнесъл по въпроса с посоченото от касатора решение по чл.290 ГПК /Р №192/07.11.2014 г по гр.д.№ 2519/2014 на ІІІ г.о./. В последният не е имало изобщо сключен писмен договор за заем, а в настоящият такъв е налице. Същото се отнася и за останалите решения по чл.290 ГПК посочени от страна на касатора.
Вторият въпрос относно доказателствената стойност на документи под индиго също не е обуславящ изхода по спора, тъй като изводите на съда са обусловени от съвкупната преценка на множество доказателства, включително счетоводни записвания при редовно водени счетоводни книги и заключение на СИО, а не се основават само на преценката на съответните документи изготвени под индиго като оригинални.
Останалите въпроси: за начина на установяване редовността на воденето на счетоводните книги и следвало ли това да се установява непременно с експертиза, както и за релевантността към спора на обстоятелството, дали заемодателят е разполагал с парични средства при сключването на договор за паричен заем са фактически , а не правни, доколкото зависят от конкретната фактическа специфика на всеки отделен казус, а не от съдържанието на общовалидна правна норма.
Следователно липсва първата предпоставка за допускане до касация: формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който да се постави на преценка по допълнителните критерии за допускане до касация, уредени в чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред ВКС в размер на 4125 лева-платено адв. възнаграждение , с оглед представените към отговора на КЖ договор за правна помощ и преводно нареждане.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 249 от 22.07.2016 г., постановено от АС-Пловдив, І ви с-в по в.т.д. №328/2016г..
ОСЪЖДА [фирма]-с. Ясеново, общ. К. да заплати на [фирма][ЕИК] разноските пред ВКС в размер на 4125 лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар