3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 237
С., 06.03.2015. г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: И. Папазова
М. Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева гр. дело № 6079/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], приподписана от процесуалния представител ст. юрисконсулт М. Л., срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 2873 от 03.07.2014г. по в.гр.д. № 376/2014г., с което е потвърдено решението на Благоевградския районен съд, № 1478 от 21.02.2014г. по гр.д. № 2622/2013г., с което са уважени предявените от С. А. И. против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от С. А. И. против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че в законоустановения двуседмичен срок по чл. 345, ал. 1 КТ ищцата е отправила писмено изявление до работодателя да бъде допусната до работното си място за да изпълнява длъжността мл. експерт „Човешки ресурси“ в общината, на която е възстановена със съдебно решение. Споделил е изцяло мотивите на районния съд относно приетата за установена фактическата обстановка по делото и съгласно чл. 272 ГПК е препратил към тях. От правна страна съдът е приел, че служителят, възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, следва да заяви изрично желанието си да заеме длъжността чрез явяването си в предприятието с готовност да поеме трудовите си функции или чрез подаване на писмена молба да бъде допуснат на работа с молба да му бъде съобщена датата, на която следва да се яви на работа. Еднократно отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място, до изпълнение на съответните за длъжността трудови функции. Когато са установени фактите за изразено изрично желание на служителя да започне изпълнение на трудовите си задължения, обективирано с явяването му на работа или подаване на молба за това и отказът на работодателят да го допусне до работата му, не може да се приеме, че в законоустановения двуседмичен срок по чл. 345, ал. 1 КТ служителката не се е явила на работа, за да изпълнява задълженията си по възстановено трудово правоотношение. В случая работодателят е следвало да посочи на ищцата къде и при какви условия ще упражнява трудовите си задължения, ако е имало някакво изменение на обстоятелствата, докато е траело производството по обжалване на заповедта за уволнение.
К. [община] моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС по материалноправните въпроси: длъжен ли е работникът или служителят, чието уволнение е признато за незаконно и е възстановен на работа, да се яви за да я заеме или може да изпрати писмо-изявление за намеренията си; длъжен ли е работодателят да изпрати покана до работника/служителя, като му съобщи датата, на която да се яви на работа; изпълнено ли е задължението по чл. 345, ал. 1 КТ с подаването на писмено заявление лично или чрез приносител, че желае да бъда възстановен на заеманата преди уволнението работа; следва ли работодателят да извърши определени действия, за да се счита за изпълнена разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ. Прилага решение № 353/2011г. ІV г.о. и решение № 346/2012г. ІV г.о. ВКС. С първото от тях е прието, че „изпращането на заявление чрез пратеник, без фактически работникът да е отишъл на работното си място, не представлява явяване на работа. Работодателят не е длъжен да кани работника или да му съобщава, че трябва да се яви на работното си място. Самият работник трябва да прояви инициатива и да се яви, като изпращането на декларация с готовност за започване на работа по трето лице не е равносилно на явяване на работа.”, а с второто, че „явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност. Само изпращането на писмо за намеренията, не означава, че е спазен срокът по чл.345, ал.1 КТ за възстановяване на трудовото правоотношение занапред”.
ВКС намира, че поставените въпроси по прилагането на чл. 345, ал. 1 КТ са от значение за решаването на делото, но не са решени от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика предвид приетата от съда за установена фактическа обстановка. С първоинстанционното решение, към мотивите на което е препратил въззивният съд на основание чл. 272 ГПК, е прието, че ищцата се е явила лично в общината на 29.08.2013г. за да започне работа и е депозирала в деловодството на общината заявление до работодателя за възстановяването й на длъжността. При така приетата за установена фактическа обстановка не е налице твърдяното противоречие с приложената съдебна практика, в която се прави разграничение между случаите на лично явяване в предприятието и изпращане на писмено изявление за възстановяване на работа по приносител.
Поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото при установеното от съда лично явяване на служителката за да заеме работата, на която е възстановена със съдебното решение. Разпоредбите на чл. 345, ал. 1 и чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ са приложени в точния им смисъл и съобразно съдебната практика, видно и от приложените от касатора решения на ВКС.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 2873 от 03.07.2014г. по в.гр.д. № 376/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: