2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София,23.03.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16.03. , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1890/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Б. срещу решение №40 от 02.02.2015 г. постановено от АС-Пловдив по в.т.д. №1400/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение № 473/10.10.2014 г., постановено по гр.д. №656/2013 г. на ОС-Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Е. България Електроснабдяване” за сумата от 57 274,51 лева –обезщетение за неоснователно обогатяване в размера на платените от ищеца в периода 01.09.2009 г. -30.09.2012 г. такси за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителната мрежа и иска за лихва по чл.86 ЗЗД в размер на 9 842,22 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, в който изразява становище за недопускане до касация.Претендира разноските пред настоящата инстанция в размер на 2 543,50 лева-юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.7 ал.2,т.4 от НМРАВ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни обективно съединените искове, въззивният състав на П. е изложил следните съображения:
В ИМ се твърди, че доколкото част от елетроразпределителната мрежа, посредством която се снабдяват с електроенергия обекти на ищцовото дружество е негова собственост и служи за снабдяване на повече от един потребител, то ответното дружество като снабдител с ел.енергия дължи обезщетение за неоснователно обогатяване в размера на платените от ищеца в периода 01.09.2009 г. -30.09.2012 г. такси за пренос на ел.енергия.
Въззивният съд е счел претенцията за неоснователна. Обстоятелството, че захранващите кабели на двата обекта на ищцовото дружество :”Д. Н. 1” и „Д. Н. 2” са собственост на [фирма]-гр. Б. няма отношение към заплащането на такса „Пренос” като компонент от цената на доставяната ел.енергия. Последната се определя от количеството и техническите характеристики на доставената енергия и не зависи от това, че част от мрежата е собственост на дружеството-потребител на същата. Този факт създава единствено задължение на електроразпределителното дружество да изкупи съответните съоръжения за пренос-параграф 4 ал.1 от ПЗР на ЗЕ, но по никакъв начин не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на такса пренос като част от дължимата цена на доставената и потребена ел.енергия за периода. В този смисъл липсва и изпълнение на някоя от хипотезите на неоснователното обогатяване : било то плащане на сумите при начална липса на основание-чл.55 ал.1,предложение първо ЗЗД , било то на обогатяване на ответното снабдително дружество за сметка на ищеца-чл.59 ал.ЗЗД.
С оглед изложеното,съставът на въззивния съд е счел исковете за неоснователни.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси: коя била приложимата правна уредба за обезщетяване на потребителите на ел.енергия, в случаите когато част от преносната мрежа е собственост на самия потребител, дали цената на ел.енергия се дължи за физическото доставяне или за възможността да бъде доставена ел.енергия и можело ли енергийно дружество,което не е лицензирано за пренос и разпределение да получава възнаграждение за тези услуги и кое било правното основание за това. Твърди се, че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
По отношение на първия въпрос за приложимата правна уредба за обезщетяване на потребителите на ел.енергия, в случаите когато част от преносната мрежа е собственост на самия потребител е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК: Р № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. №13/2010 на Второ т.о. и Р по т.д. №184/14 на Второ т.о. , в които е прието, че обезщетяването става на основание чл.59 ал.1 ЗЗД като обезщетението се определя на база приета от регулаторния орган методика за определяне на цените за това. Във всички случаи това изключва връщането от електроснабдителното дружество на платената такса-пренос като включена в цената на доставената от снабдителя на потребителя електроенергия. Следователно по този въпрос липсва противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителната за съдилищата практика на ВКС.
Останалите, формулирани от касатора правни въпроси се повдигат за пръв път пред касационния съд и въззивният съд не е формирал правораздавателната си воля при произнасянето с обжалваното съдебно решение въз основа на отговори на такива въпроси . Следователно се касае за въпроси, които не са обуславящи изхода по конкретния спор, поради което по тях не е налице и основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят и разноските пред настоящата инстанция в размер на 2 543,50 лева-юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.7 ал.2,т.4 от НМРАВ.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40 от 02.02.2015 г. постановено от АС-Пловдив по в.т.д. №1400/2014 г..
ОСЪЖДА [фирма]-гр. Б. да заплати на „Е. България Електроснабдяване” сумата от 2 543,50 лева-юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.7 ал.2,т.4 от НМРАВ за процесуално представителство в производството пред ВКС.
в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.