6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр. София, 27.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 177/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. В това производство ВКС проверява допустимостта на касационната жалба, установява кои правни разпоредби е тълкувал и приложил въззивният съд и дали е налице някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, съгласно посоченото в Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В това производство ВКС не проверява правилността на въззивното решение, поради което не може да спре производството поради преюдициалност на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Предвид последното, молбата на Н. К. от 27.02.2017г., с която е поискал спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, поради предявен иск за установяване ,че не дължи сумата от 100000лв. по договор за заем, сключен между него и ищеца, е неоснователна.
1.Депозираната касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани страни- ответниците по делото Н. С. К., Д. Н. К. – Ж. и С. Н. К., чрез надлежно упълномощен адвокат. Обжалвано е въззивно решение № II-68/25.08.2016 г. по гражданско дело № 454/2016 г. на Окръжен съд Бургас с цена на иска по чл. 135 ЗЗД над 5000лв.. Жалбата съдържа мотивирано изложение на касационните основания по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК, а именно: неучастие на задължителни другари- съпрузите на ответниците, непроизнасяне по предявени инцидентни установителни искове и възраженията на ответниците относно твърдението, че атакуваните сделки за дарение по чл. 135 ЗЗД са привидни и прикриват даване вместо изпълнение, че няма увреждане тъй като разпоредителната сделка е за даване вместо изпълнение и с нея се погасява по- старо задължение, не са обсъдени всички доказателства относно качеството „кредитор“ на ищеца, тъй като са представени 4бр. РКО за плащане на задължението, относно възмездността на разпоредителните сделки, относно наличието на друго имущество на длъжника, относно доказателствената стойност на обратното писмо, относно знанието за увреждане на втория и третия ответник. Иска се обезсилване на решението, евентуално да се отмени като неправилно.
Към жалбата е представено изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК като са формулирани следните въпроси: 1/ „Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност?“; 2/ „В производство по чл. 135 от ЗЗД задължителни, необходими другари ли са съпрузите, които са придобили процесния имот в режим на СИО? И задължен ли е съдът да конституира и съпруга-недлъжник в производството по чл. 135 от ЗЗД, независимо че съобразно ТР № 5/2013 г. на ОСГТК за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД за ? идеална част от имота, за да може съпруга-недлъжник да защити собствените си интереси в пълна степен и да упражни правото си на защита?“; 3/ „Следва ли в петитума на исковата молба по иск по чл. 135 от ЗЗД, ищецът ясно да конкретизира искането си за прогласяване за недействителна по отношение на него на ? ид. ч. от конкретен имот, като уточни дали унищожаването на ? ид. част се отнася до съсобствеността, притежавана от съпруга длъжник или от съпруга-недлъжник. За да може съда да направи преценка дали искът в тази част е допустим или не или е достатъчно да е заявено общо, че се иска прогласяване за недействителна на дадена сделка до ? ид. ч.?“; 4/ „В хипотезата на договор за даване вместо изпълнение, когато с прехвърлянето на собствеността на процесните имоти се погасява по-старо задължение на същия длъжник налице ли е или не увреждане по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, предвид на това, че имуществото на длъжника следва да се разгледа като съвкупност от пасиви и активи, в която съвкупност влиза и по-старото задължение, което дружеството е имало към приобретателя на имота и което по-старо задължение се погасява с въпросната сделка?“; 5/ „Може ли обратно писмо да се противопостави на трето лице, което не е страна по сделката и когато прикритата сделка е насочена срещу неподписала и неучаствал в договора за придобиване на недвижим имот страна, макар обратният документ да отразява привидността на явната сделка и съдържанието на прикритата сделка, същият документ лишава ли третото лице, който не е участвал в договора за придобиване на недвижимия имот от възможността да използва всички доказателства при доказването, респективно оспорването от негова страна на симулацията?“; 6/ „Следва ли съдът да даде правна квалификация на предявените инцидентни установителни искове и възраженията, посочени в подадения отговор на исковата молба и има ли задължение да ги обсъди при постановяване на решението?“; 7/ „В случай, че районният съд не е дал правна квалификация на предявен инцидентен установителен иск, следва ли въззивният съд да отстрани този пропуск и да даде правна квалификация, съответно да разгледа предявеният иск?; 8/ Допустимо ли е при предявен иск по чл. 135 от ЗЗД, съдът да разгледа възражение на ответника, че вземането е погасено поради плащане? И следва ли да се отхвърли иска в този случай?“. Жалбоподателите подържат основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за въпроси 1,2, 5, 6 и 7, като за въпроси по т.6 и 7 се подържа и основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Относно въпроси по т. 3, 4 и 8 се подържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Относно въпроси по т.1 и 2 се иска спиране на делото до постановяване на решение по т.д. 3/2016г. на ОСГК.
Ответникът по жалбата Н. Р. К. е изразил становище в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорва касационните основания за неправилност на решението и основанията за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
2.По иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от Н. К. срещу Н. С. К., Д. Н. К. – Ж. и С. Н. К. за обявяване на относително недействителни на 4 договори за дарение на недвижими имоти, обективирани в нот.акт 181/2014г. и 182/2014г. на нотариус с рег.№ 255 с район на действие Бургаски районен съд, въззивният съд е приел, че предпоставките на иска са следните: качество кредитор на ищеца, кредиторът да е увреден от извършеното действие, длъжникът да знае за увреждането, а когато сделката е възмездна и приобретателите да знаят за увреждането, като знанието им се предполага, когато са лица по чл. 135, ал.2 ЗЗД. Според въззивния съд относно качеството кредитор се изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти и съдът може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Увреждането е всяко действие, с което се осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество и е без значение дали длъжникът притежава друго имущество. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 135 ЗЗД, тъй като ищецът е кредитор на първия ответник по договор за заем за 100000лв., и че с направеното дарение на недвижимите си имоти в полза на сина и дъщерята си, длъжникът е увредил ищеца- кредитор. По възражението за липса на задължение, въззивният съд е приел, че това не е установено безспорно. По възражението на ответниците за привидност на договорите за дарение и прикриване на възмездна сделка даване вместо изпълнение, въззивният съд е приел, че представеното обратно писмо е непротивопоставимо на ищеца, но и при основателност на възражението, знанието на сина и дъщерята за увреждането се предполага до доказване на противното. По възражението за липса на увреждане, въззивният съд е приел, че разпореждането с недвижими имоти е увреждаща сделка, независимо какво друго имущество притежава длъжникът.
3.Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице посочените от касаторите предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По първите два въпроса, които са свързани със становището на жалбоподателите за недопустимост на въззивното решение, съдът намира, че въззивното решение е валидно и допустимо. С т.р. 5-2013- ОСГК е прието, че съпругът- недлъжник по чл. 135 ЗЗД няма материално- правна легитимация да участва по делото, а с решение 197-14-ІV ГО е прието, че непосочения съпруг по сделката не става страна по нея и по облигационното правоотношение. Тъй като искът срещу съпрузите на отчуждителя и приобретателя не може да бъде уважен, поради липса на материално- правна легитимация, то те не могат да бъдат задължителни другари, поради необходимостта от постановяване на еднакво решение срещу другарите по чл. 216, ал.2 ЗЗД. В случая, предмет на делото е облигационен иск, а не е вещен иск, поради което не са налице предпоставките за спиране на делото до произнасяне на ВКС, ОСГК с тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2016 г.
По третия въпрос отговорът е даден с т.р. 5-13-ОСГК, че ответник по иска по чл. 135 ЗЗД е съпругът- длъжник, имотът след разпореждането е престанал да бъде съпружеска имуществена общност и за относително- недействителна се обявява сделката за ? ид.ч. от имота, какъвто е бил делът на съпруга- длъжник. Сделката между другия съпруг и приобретателя остава действителна. Не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва необходимост от изменение на задължителната практика, законът не е изменен и няма промяна в обществените условия.
Четвъртия въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд не е приел, че увреждащата сделка е договор за даване вместо изпълнение и не е отговарял на въпроса дали даването вместо изпълнение би могло да бъде увреждащо в хипотезата на погасяване на по- стар дълг. Тъй като липсва общото основание по чл. 280 ГПК, то не следва да се преценява наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, съгласно посоченото в Изложението. Освен това с р. 320-13-ІV ГО е прието, че всяко разпореждане с недвижим имот е винаги увреждащо, тъй като може да затрудни кредитора при удовлетворяването му от имуществото на длъжника и че правноирелевантно е с какво имущество разполага длъжника след разпореждането. В случая, приетото от въззивния съд, че разпореждането с недвижим имот е увреждаща сделка и е без значение с какво друго имущество разполага длъжника, е в съгласие със задължителната практика на ВКС.
Петият въпрос и посочената към него практика по чл. 290 ГПК са неотносими. Те касаят тълкуването на разпоредбата на чл. 17, ал.1 ЗЗД и чл. 26, ал.2 ЗЗД при предявен иск за установяване нищожност на привидна сделка и за разкриване на прикрит договор. В случая, ищецът е упражнил потестативно право по чл. 135 ЗЗД и при привидна увреждаща сделка се прилага чл. 17, ал.2 и ал.3 ЗЗД, а не правилото на чл. 17, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 17, ал.2 и ал.3 ЗЗД, правата, които трето лице, включително кредитор добросъвестно е придобил от привидната сделка, се запазват, включително и правата по наложената възбрана, а последната се приравнява по последици на иска по чл. 135 ЗЗД.
По въпроса следва ли съдът да даде правна квалификация на възраженията и длъжен ли е да ги обсъди, въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС по чл. 235, ал.2 ЗЗД, съгласно която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички относими факти и доводи на страните като с този смисъл е и приложеното от касаторите решение № 443-11- IV ГО. Въззивният съд е дал отговор на всички възражения на ответниците- за погасяване на задължението, за възмездността на разпоредителните сделки, както и за липсата на увреждане и не е нарушил процесуалната норма при тълкуването и прилагането и.
Въпросът за квалификацията и произнасянето по инцидентния установителен иск е неотносим, тъй като инцидентен установителен иск не е бил допуснат до съвместно разглеждане и по него съдилищата не са се произнесли. Съгласно т.7 от тълкувателно решение 1- 13- ОСГТК, отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроси по т.6 и 7, не е налице, тъй като страната не е представила противоречиви решения на съдилищата и по тези въпроси има постановена задължителна практика на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния поставен въпрос, тъй като съдът е съобразил трайната практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 65-2016- ІV ГО и решение № 552-2010-ІV ГО г., с които е прието, че правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, от които произтича вземането не стават предмет на делото по П. иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Той нито може да спре производството по П. иск, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по П. иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Само когато погасяването е безспорно, установено е със СПН или не се спори от ищеца, тогава искът се отхвърля. В случая, ищецът оспорва погасяването на задължението.
При този изход на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на Н. К. от 27.02.2017г., с която е поискал спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № II-68/25.08.2016 г. по в. гр. д. № 454/2016 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА ответниците Н. С. К., Д. Н. К. – Ж. и С. Н. К., всички от [населено място] да заплатят на ищеца Н. Р. К. от [населено място] сумата от 2000 /две хиляди/ лева – разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :