О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 24.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на четвърти февруари………………………………………
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………………
гр. дело № 6225/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. В. от [населено място], подадена от адв. Е. П. от АК-Габрово, против решение № 162 от 18.08.2015 г. по гр. д. № 239/2015 г. на окръжен съд Габрово, с което е отменено решение № 230 от 17.06.2015 г. по гр.д. № 646/2015 г. на Габровския районен съд. Вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени искове на касаторката срещу [фирма], [населено място], за отмяна на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяване на длъжността „Началник на ПСОВ” в предприятието и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 6 брутни работни заплати – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. Ц. от АК – Габрово поддържа, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като изложението на основанията за касационно обжалване не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК – не съдържа ясни въпроси, които да са били предмет на обсъждане в производството. Претендира заплащане на 528 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ. За да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени допълнителните основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като са формулирани въпросите:
1. След като районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.344, ал.3 КТ и не е разгледал трудовия спор по същество, не следва ли въззивната инстанция, като счита, че е спазена процедурата по текста, да разгледа спора по същество?
2. Допустимо ли е да се иска „съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение” преди заявлението за постъпване на работа и преди възникването на трудовото правоотношение?
3. Изискването в браншовия КТД за съгласие при прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата – от ръководството на синдикалната организация и секция в предприятието /чл.76/ приоритетно ли, като по-благоприятно, при условията на чл.8 от същия, след като съгласието на двете не е предвидено в КТД и необходимо ли е отделно произнасяне на съда по валидността на тази клауза в КТД?
По нататък касаторката поставя хипотетични въпроси, като какво е съдържанието на понятието „възстановяване на предишната работа” при положение, че длъжността вече не съществува, как работодателят ще изпълни това решение, от кой момент възниква трудово правоотношение при възстановяване от съда и т.н. Тези въпроси са извън предмета на разглеждане по конкретното дело и нямат място в настоящото производство. В чисто практически порядък отговорите им могат да се намерят в богатата съдебна практика.
Касаторката не представя съдебни решения в подкрепа на твърденията си, че въззивното решение е постановено в разрез със задължителна практика, напр. решения по чл.290 ГПК на ВКС, нито за да установи наличието на противоречива практика на съдилищата по влезли в сила съдебни решения. Неубедително е твърдението, че липсва практика по първия въпрос. По втория въпрос не е формирано становище на съда, тъй като няма довод в тази насока и той не е обсъждан в производството. Що се отнася до третия въпрос той е зададен превратно. В случая браншовия КТД не се прилага при наличието на КТД в предприятието, който определя синдикалният орган, който дава предварително съгласие при съкращаване на щата – това е ръководството на съответната синдикална организация в предприятието, т.е. възпроизведен е текстът на чл.333, ал.4 КТ.
Няма съответствие между решителните мотиви на въззивния съд и питанията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а доколкото има такова то не съставлява основание за допускане на обжалването. Изложението не е изготвено в съответствие с изискванията ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС, тъй като не е обосновано и подкрепено с данни за осъществяване на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на спора касаторката дължи на [фирма], [населено място] сумата 528 лв. разноски за касационното производство. По изложените съображения Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 162 от 18.08.2015 г. по гр. д. № 239/2015 г. на окръжен съд Габрово.
ОСЪЖДА М. Х. В. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], [населено място], сумата 528 лв /петстотин двадесет и осем лева/, съставляваща разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.