Определение №239 от 42874 по ч.пр. дело №800/800 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 239

[населено място], 19.05.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 800 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Европейски политехнически университет“ , Висше учебно заведение, регистрирано по ЗВО против определение № 28166/29.11.2016г. по ч.гр.д. № 14299/2016г. на СГС, ТО, 6 с-в, с което след отмяна на определение от 10.11.2016г. по гр.д. № 63824/2016г. на СРС, 124 с-в, е допуснато обезпечение на бъдещите искове на [фирма] срещу частния касатор за заплащане на сумата в общ размер на 30 500лв. по договор за абонаментен достъп до информационен пакет чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на „Европейски политехнически университет“ в посочените петнадесет банки до размера общо на сумата от 30 500лв. при условие, че молителят представи парична гаранция в размер на 3 050лв.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.
В писмения отговор ответникът [фирма] оспорва основателността на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.396, ал.2 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съобразно приложените към молбата по чл.390 ГПК доказателства се установява, че предявените искове са допустими и вероятно основателни. СГС е счел, че без допускане на поисканата обезпечителна мярка – запор на банкови сметки на длъжника, ищецът ще бъде затруднен от осъществяване на правата си по евентуалното положително решение. Въззивната инстанция е направила извод, че поисканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда. Определена е била и парична гаранция на осн. чл.391, ал.1, т.2 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор излага съображения за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Същото е необосновано, поради липса на убедителни писмени доказателства за допускане на обезпечение.
На осн. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
В случая частният касатор само сочи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, без да формулира правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да покриват изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 28166/29.11.2016г. по ч.гр.д. № 14299/2016г. на СГС, ТО, 6 с-в.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.