4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София 16.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и двадесета година в състав:
пРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от съдията В.Райчева ч.гр.дело № 69/2020 год.по описа на ВКС
Обжалвано е решение от 21.10.2019г. по гр.д.№1540/2019г. на ос Варна относно режима на лични отношения на майката М. А. с непълнолетните и деца.
Жалбоподателят –М. А. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците И. Х. М., [дата на раждане] и Х. Х. М., [дата на раждане] , действуващи чрез своя баща Х. И. М., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение , е определил режим на лични отношенияна майката с непълнолетните й деца И. и Х. Х. както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, като децата ще бъдат вземани и връщани на адреса на местоживеене на бащата, за Коледните празници – всяка нечетна година от 10 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12., за Нова година – всяка четна годинаот 10 часа на 31.12. до 18 часа на 01.01., за В. празници – от 10 часа на Велики петък до 18 часа на В. събота, първата половина на пролетната ученическа ваканция, а също така е един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Установено е поделото, че упражняването на родителскитеправа по отношениена непълнолетните деца е предоставено на бащата, както и че майката има още едно дете от друг баща.
Установено е също така , че между страните е била постигната спогодбата, с която е определен предходния режим на лични контакти, но майкатасе е преместила да живее в друг град, съжитества на съпружески начала с друг мъж и има дете от него, поради което бащата е поискал промяна в режима на лични отношения.
От гласните доказателства се установи, че майката неглижира отношението и грижите си към двете момчета и тяхното възпитание. Констатира се от социалния доклад и изявлението на социалния работник, че майката не е достатъчно отговорна като родител – при наличие на предоставена социална услуга за година и половина, същата е посетила само веднъж консултациите. Освен това се установи, че К. не е запозната с предпочитанията и интересите на децата за разлика от бащата, който без колебание при изслушването му започва да изброява подробно какво харесват.
От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено обаче, че бащата е отказал да дава децата, когато майката идва да ги взема с автомобил, управляван от мъжа ,с когото живее, , койнто има наказание за управляние на МПС без свидетелство за правоуправление. Съдът е отчел този факт като сочещ отговорността на бащата като родител , а майката не оценява правилно ситуацията и вместо да намери алтернативен начин за, е предпочела да прекъсне връзката с децата си, при това прехвърляйки вината върху бащата.
Съдът е изложил съображения за това, че за да постанови изменение на постановената от друг състав на съда през 2017 г. мярка относно упражняването на родителските права съдът следва да съобрази т. V от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС и да установи действително ли е настъпило „изменение на обстоятелствата“ – нови обстоятелства, които влошават положението на децата при родителя, при когото те са оставени за отглеждане и възпитание и обстоятелства, с които би се подобрило положението им при ново разрешение, като на обсъждане следва да се постави въпроса как изменението на тези обстоятелства се отразява върху положението на децата и на ефикасността на по – рано взетите мерки.
При анализа на доказателствата по делото съдът е приел наличието както на нови обстоятелства влошаващи положението на децата при майката , което може да се подобри при ново разрешение – в случай, че бъде променен режима на лични контакти между майката и децата относно вземането им всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10,00 часа до 18,00 часа на същия ден, без преспиване, а през лятото-два пъти по една седмица, когато ищеца не е в платен годишен отпуск.
Изложеното води до извод, че така предявеният иск за промяна режима на лични отношения на майката с децата следва да бъде уважен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства от значение за спора и за задължението му да съобрази най добърия интерес на детето, като вземе под внимание желанието и чуствата му.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства свързани с режима на лични отношения на родителя с непълнолетните му деца, тъй като преценката за интереса на децата се прави съобразно ангажираните по делото доказателства .Въззивният съд в случая е аргументирал извода си относно промяната в обстоятелствата, при наличие на които е бил определен първоначалния режим на лични отношения на майката с децата. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. на ВКС и решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о на ВКС, в които е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, от данните по делото въззивният съд е определил подробно режима на лични отношения на бащата с детето, съобразявайки се с интереса на същото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.10.2019г. по гр.д.№1540/2019г. на ос Варна .
ОСЪЖДА М. А. К. да заплати на Х. И. М. сумата 400 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: