Определение №24 от 43850 по ч.пр. дело №2903/2903 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 24
гр. София, 20.01.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2903/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. З. Б. от [населено място] срещу постановеното от състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС определение № 174 от 12.08.2019 г. по т. д. № 941/2019 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 3 от 08.01.20120 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на С. З. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 4645 от 06.06.2016 г. по гр. д. № 8227/2013 г. на Софийски градски съд, ГК, І-21 състав, на основанията по чл.303, ал.1, т.5 ГПК и чл.304 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че като е отрекъл качеството му на заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Излага доводи, че интересът му да иска отмяна на влязлото в сила решение произтича от обстоятелството, че въпреки неучастието му в производството, в което е постановено решението, срещу него е образувано изпълнително дело и са предприети принудителни изпълнителни мерки за събиране на признатото с решението вземане. Твърди, че не разполага с друг път за защита срещу решението, тъй като жалбите, с които е оспорил законосъобразността на предприетото от съдебния изпълнител принудително изпълнение, са преценени като неоснователни и недопустими от различни състави на Софийски градски съд. Навежда оплаквания, че изводът в обжалваното определение относно значението на единния граждански номер (ЕГН) за индивидуализацията на физическите лица – адресати на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, противоречи на приетото в решенията по жалбите срещу действията на съдебния изпълнител, че разликата в единния граждански номер на посочения в решението ответник и на лицето, срещу което са насочени действията, не е съществена от гледна точка на законосъобразността на провежданото принудително изпълнение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника „Х. А. Р. А. България” Е. – чрез юрк. Б. А. – Т., който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение. В отговора е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Производството по т. д. № 941/2019 г. е образувано пред ВКС, Търговска колегия, по подадена от С. З. Б. с ЕГН [ЕГН] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 4645 от 06.06.2016 г., постановено по гр. д. № 8227/2013 г. на Софийски градски съд, І-21 състав. С посоченото решение, потвърдено с решение № 2312 от 07.12.2016 г. по т. д. № 5082/2016 г. на Софийски апелативен съд, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че С. З. Б. с ЕГН [ЕГН] дължи на „Х. А. Р. А. България” АД сумите 18 186.24 евро и 6 035.32 евро на основание 2 бр. записи на заповед от 27.10.2008 г., за задълженията по които ответникът се е задължил като поръчител, ведно със законната лихва от 29.10.2010 г. до окончателното плащане. Молителят е обосновал искането си за отмяна с основанията по чл.303, ал.1, т.5 ГПК и чл.304 ГПК като е твърдял, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможността да участва в делото, приключило с влязлото в сила решение; че е узнал за решението от връчената покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 207/2013 г. на ЧСИ Г. Д.; че решението е постановено по отношение на физическо лице със същите три имена, но с различен от неговия ЕГН.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че молителят не е заинтересована страна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и не е легитимиран да иска отмяна на решението, в което като ответник е посочено физическо лице със същите три имена, но с различен ЕГН. Съдебният състав се е позовал на разпоредбите на чл.11, ал.1 и чл.3, ал.2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), според които единният граждански номер е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и има значението на уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. От обстоятелството, че в диспозитива на влязлото в сила решение като ответник е посочено физическо лице с ЕГН, различен от този на молителя, съдебният състав е направил извод, че молителят не е страна по решението, не може да бъде длъжник по образуваното във връзка с решението изпълнително дело и не притежава легитимация да иска отмяна на решението на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. С аргумент, че решението е постановено по отношение на един единствен ответник, съставът на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е преценил, че поддържаното като евентуално основание за отмяна по чл.304 ГПК е неприложимо.
Определението, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, е правилно.
Производството по чл.303 – чл.309 ГПК е извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила решения, които са неправилни поради наличие на изчерпателно уредените в чл.303 ГПК и чл.304 ГПК основания. В хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК отмяната може да бъде поискана само от заинтересованата страна, а в хипотезата на чл.304 ГПК – от лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че не е било страна по делото (чл.216, ал.2 ГПК). В практиката на ВКС по приложението на чл.303 ГПК е възприето разрешението, че легитимирана да иска отмяна на основанията по чл.303, ал.1 ГПК е участвалата в делото страна, която е адресат на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и за която решението е неблагоприятно като правен резултат. Относно легитимацията за подаване на молба за отмяна по чл.304 ГПК в практиката на ВКС е прието, че право на отмяна по чл.304 ГПК имат само неучаствалите в делото необходими другари на ищеца/ответника.
Правилен е изводът на първият тричленен състав на ВКС, че с оглед посочения във влязлото в сила решение ЕГН на ответника, срещу когото е постановено решението, молителят С. Б. няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и не е легитимиран да иска отмяна на решението на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Разпоредбите на чл.11, ал.1 и чл.3, ал.2 ЗГР дефинират единния граждански номер като административен идентификатор на подлежащите на регистрация в Република България физически лица. Всяко физическо лице се идентифицира освен с името си, и с ЕГН, който е уникален и го отличава от другите физически лица, в т.ч. и в случаите на съвпадение на имена. Във влязлото в сила решение на Софийски градски съд като ответник е посочено физическо лице, чието име (лично, бащино и фамилно) е идентично с името на молителя в производството по чл.303 и сл. ГПК, но има ЕГН, различен от този на молителя. Поради уникалността на ЕГН адресат на силата на пресъдено нещо на решението е физическото лице С. З. Б. с ЕГН [ЕГН], а не молителят С. З. Б. с ЕГН [ЕГН]. След като не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, молителят няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и както правилно е прието в обжалваното определение, не притежава необходимата легитимация, за да иска отмяна на решението на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Предвид факта, че личността на молителя не е идентична с личността на ответника, срещу когото е постановено влязлото в сила решение, молителят не би могъл да участва като длъжник в изпълнителното производство, образуваното за събиране на признатото с решението вземане. Законосъобразността на предприетото принудително изпълнение обаче е извън предмета на производството по чл.303 и сл. ГПК и няма значение за допустимостта на молбата за отмяна. Обстоятелството, че молителят е изчерпал процесуалния ред за защита срещу действията на съдебния изпълнител и че производството по обжалване на тези действия е приключило с неблагоприятен за него резултат, не е основание му се признае правото да иска отмяна по чл.303 ГПК, след като от гледна точка на диспозитива на влязлото в сила решение той не е адресат на решението и по тази причина няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. Визираното в частната жалба решение по ч. гр. д. № 1330/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на молителя срещу действията на съдебния изпълнител, не е аргумент за допустимост на молбата за отмяна. Личността на длъжника, в чиято тежест съществува признатото по реда на чл.422, ал.1 ГПК парично вземане, е установена в предходен момент с влязлото в сила решение по гр. д. № 8227/2013 г. на Софийски градски съд и доколкото това решение не сочи за длъжник молителя, той не е заинтересован да търси отмяната му чрез способа на чл.303 и сл. ГПК.
В молбата за отмяна не се съдържат твърдения, относими към отменителното основание по чл.304 ГПК, и изводът на първия тричленен състав за неприложимост на разпоредбата на чл.304 ГПК е законосъобразен.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
В зависимост от изхода на производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното от състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС определение № 174 от 12.08.2019 г. по т. д. № 941/2019 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 3 от 08.01.2020 г.

ОСЪЖДА С. З. Б. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ап.2 – адв. Х. Градинарски, да заплати на „Х. А. Р. А. България” Е. с ЕИК[ЕИК] сумата 100 (сто) лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар