О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
Гр. София, 19.04.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 1930/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на СЕМЕНА ДОБРИЧ АД, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 52/16.03.2018 г. по в.т.д. № 11/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение на Добричкия окръжен съд № 116/26.06.2017 г. по т.д.№ 27/2015 г., поправено с решение № 178/10.11.2017 г., за осъждане на касатора да заплати на АГРИПЛАНЕТ ООД сумата 112 067 лв. – неизпълнено задължение за заплащане на произведена продукция, ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава в размер на 51 728.41 лв., дължимо за периода от 30.12.2009 г. до 26.06.2014 г.
Касационните оплаквания против решението са за недопустимост, евентуално – неправилност, при всички хипотези на чл.281 т.3 ГПК. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на сторените по делото разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че същото е недопустимо, т.к. съдът се е произнесъл по основателността на въззивната жалба, преди да са се осъществили процесуалните предпоставки за разглеждане на спора по същество, а именно – окръжният съд е прекратил производството по делото във връзка със заявеното от ответника възражение за прихващане, като срещу това определение е подадена частна жалба, предмет на ч.т.д.№ 565/2017 г. по описа на АС – Варна, производството по което не е приключило. Частното производство е с преюдициален характер и въззивният съд е следвало да спре делото по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, а като не го е сторил, е постановил недопустим съдебен акт. Поддържа се също, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му. В хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: Когато с влязло в сила решение на съда е отхвърлена искова претенция за заплащане на обезщетения и неустойки заради договорно неизпълнение, преклудира ли се възможността на ищеца в друг процес с ответника, но вече в качеството си на ответник, да заяви възражение за прихващане с насрещно вземане, основано на неоснователно обогатяване и на общия правен принцип за недопускането на такова; Длъжен ли е въззивният съд служебно да приложи императивна правна норма, ако липсва позоваване на същата от страните по делото.
Ответникът по касационната жалба АГРИПЛАНЕТ ООД, гр. Раковски, чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол, по съображения, изложени в писмения отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди като правилно обжалваното решение, съставът на въззивния съд, съобразявайки изцяло оплакванията в жалбата, на първо място го е счел за допустимо. В този смисъл е изложил съображения, че когато първоинстанционният съд откаже или не разгледа възражение за прихващане, не се касае за недопустимост на решението му, защото, ако въззивният съд установи, че възражението е допустимо, той следва да го разгледа с решението си по жалбата. Ако намери възражението за основателно изцяло или в определена част, съдът следва да отмени решението в осъдителната му част и да отхвърли иска за признатия за основателен размер на вземането, предмет на възражението за прихващане. Следователно, разглеждането от въззивния съд на неразгледано от първата инстанция възражение за прихващане може да доведе до отмяна на решението като неправилно, но не и до обезсилването му като недопустимо.
По конкретното дело въззивният съд е констатирал, че направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане със суми, претендирани като обезщетение за неизпълнение по договор за изработка от 21.10.2009 г., представляващо пазарната стойност на непредадени семена пшеница, първо размножение, реколта 2010 г. – 192 872.65 лв., ведно с мораторни лихви – 33 080.63 лв. и неустойка за неизпълнение – 187 446 лв. с лихви върху нея – 32 150.06 лв., съставлява същевременно предмет на иска на „Семена Добрич“ АД срещу „Агрипланет“ ООД по т.д.№ 481/2012 г. на Окръжен съд Пловдив, като от тези претенции с исковата молба са били приспаднати сумите, предмет на настоящия иск – 112 067 лв. – главница по договор от 16.03.2009 г. за производство на хибриден слънчоглед и изчислени към него момент лихви. Съдът е посочил, че от една страна ответникът признава вземанията на ищеца, като сам ги приспада от насрещните си претенции по т.д. № 481/2012 г. на ОС Пловдив, а от друга – че след като ги е заявил като ищец с отделен иск, ги заявява повторно и като ответник по друго дело между същите страни с възражение за прихващане. Предвид резултата по т.д.№ 481/2012 г. на ОС Пловдив /настоящото дело е било спряно до неговото приключване/ за отхвърляне изцяло на иска на „Семена Добрич“ АД с влязло в сила решение, съдебният състав е приел, че разглеждането на възражението за прихващане по настоящото дело е изключено. Съгласно чл.299 ал.1 и ал.2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван и повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Поради това възражението за прихващане по настоящото дело /по което също се формира сила на пресъдено нещо, на основание чл.298 ал.4 ГПК/ се явява недопустимо и не подлежи на разглеждане. По-нататък въззивният съд е приел, че предприетото в о.с.з. на 07.04.2017 г. уточнение или изменение на възражението за прихващане от своя страна също е недопустимо, тъй като с него се изменя както фактическото основание на възражението, така и неговата цел. По същество се заявява едно ново правопогасяващо възражение срещу иска, с което се твърди вече нещо различно – направено от ответника и прието от ищеца предложение, произведените и непредадени семена пшеница първо размножение по договор от 21.10.2009 г. да бъдат задържани и реализирани от ищеца срещу погасяване на задълженията на ответника по договора от 16.03.2009 г. – предмет на настоящия иск. Съдът е приел, че с това възражение не се цели прихващане на две насрещни изискуеми вземания на страните, а се цели установяване на постигнато от страните споразумение за обективна новация на задълженията чрез даване вместо изпълнение, което да доведе до отхвърлянето на иска. Поради това е заключил, че първоинстанционният съд неправилно е схванал изявлението от 07.04.2017 г. като ново възражение за прихващане, какъвто не е действителният му характер. Наведено е ново възражение срещу иска, което е преклудирано, съгласно чл.370 ГПК, тъй като е направено след указаните в закона срокове. Приключването на т.д. № 481/2012 г. на ОС Пловдив с влязло в сила решение няма отношение към незаявяване на възражението в срок и не се явява особено непредвидено обстоятелство за този пропуск. От данните по делото /на л.146, т.I от т.д. № 481/2012 г. на ОС Пловдив и на л.190 от т.д. № 483/2014 г. на ОС Пловдив/ е видно, че опитите за споразумение изхождат от самия ответник още от 12.08.2010 г., така че решението по т.д. № 481/2012 г., влязло в законна сила на 23.01.2017 г., не е попречило на ответника да направи възражението си по настоящото дело своевременно. За изчерпателност съдът е намерил за нужно да отбележи, че и разгледано по същество, възражението не би могло да се уважи, доколкото няма доказателства за постигнато споразумение между страните в твърдяния от ответника смисъл. Споразумението, представено на л.148, т.I от т.д. № 481/2012 г. и на л.191 от т.д. № 483/2014 г., двете по описа на ОС Пловдив, е неподписано, а със свидетелски показания не могат да се установяват договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв. – чл.164 ал.1 т.3 ГПК. Нито по т.д. № 481/2012 г. на ОС Пловдив, нито по настоящото дело има изявления или признание на ищеца за приемане на отправено към него предложение за споразумение за новация на задълженията на ответника чрез даване вместо изпълнение. Налице е даже недвусмислен отказ да се признае такъв факт по настоящото дело в о.с.з. от 07.04.2017 г., а приравненото на приемане мълчание по чл.292 ал.1 ТЗ важи за сключването на сделки при трайни търговски отношения, но не се отнася за постигане на спогодби, новиране на задължения, прехвърляне на вземания и задължения и пр. На последно място съдът е посочил, че според данните по делото, семената са били приети и държани от ищеца на отговорно пазене, а не като даване вместо изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения:
Първият поставен в изложението на касатора въпрос касае изцяло обосноваността и законосъобразността на преценката на съда относно това, дали по възражението за прихващане е формирана сила на пресъдено нещо по предходно разрешен спор между същите страни, т.е. е по правилността на формираните в този смисъл правни изводи и на това основание не представлява правен въпрос, отговарящ на задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г., т.1. Въпросът няма нужното значение за изхода по конкретното дело и защото съдът е изложил мотиви, че възражението първоначално е съвпадало с исковата претенция по т.д. № 481/2012 г. на ОС Пловдив, но така, както е било изменено и поддържано в о.с.з. на 07.04.2017 г. по съществото си представлява ново правопогасяващо възражение, което не е било предявено в преклузивните срокове по ГПК. Вторият въпрос е във връзка с приложението на чл.292 ал.1 ТЗ, за която норма се твърди, че е императивна и не е приложена от съда. Този въпрос също не се преценява като значим за изхода на спора, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд са за недопустимост на възражението /възраженията/ на настоящия касатор. Освен това цитираната правна норма е съобразена и съдът се е позовал на нея, но е счел, че от обхвата й са изключени предложенията на търговец, свързани с постигане на спогодби или новиране на задължения. Процесуалното задължение на съда за прилагането на закона по смисъла на т.1 от ТР № 1/09.12.13 г. на ОСГТК на ВКС не е равнозначно на правилното му прилагане, а материалноправен въпрос във връзка с приложението на чл.292 ал.1 ТЗ по делото не е формулиран. По посочените съображения съдебният състав намира, че поставените от касатора въпроси не отговарят на общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК, което е достатъчно, за да се счете искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно.
Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Трайна е практиката на настоящия съдебен състав, че квалифицираната форма на неправилност, обуславяща допускането на касационно обжалване, не е идентична с основанията за неправилност по чл.281 т.3 ГПК. Очевидната неправилност следва да е видна /установима/ пряко от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без да е нужно да се преценява наново основателността на доводите и обстоятелствата, релевирани от страната.
Обжалваното решение не се квалифицира и като вероятно недопустимо по смисъла на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК на соченото от касатора основание. Макар да не е изчакал влизането в сила на свое определение № 617 от 23.10.2017 г. по ч.т.д.№ 565/2017 г., с което производството по частната жалба е било прекратено, в качеството си на въззивен съд по съществото на спора и в съответствие с изложените в определението мотиви Варненският апелативен съд е преценил както допустимостта, така и основателността на възраженията, които първоинстанционният съд е отказал да разглежда, като в този смисъл се е произнесъл по предмета на спора в пълен обем. Отделно от това, съгласно трайно установената практика на ВКС, ТК, която настоящият съдебен състав споделя /определения по ч.т.д.№ 259/2017 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 2179/2017 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1536/2018 г. и ч.т.д.№ 1771/2018 г. на ІІ т.о. и др./, определения като тези, постановени от първата инстанция, не подлежат на обжалване с частна жалба по реда на прекия инстанционен контрол. На последно място следва да се посочи, че определението по ч.т.д.№ 565/2017 г. към настоящия момент е влязло в законна сила, с постановяване на окончателното определение № 259 по ч.т.д.№ 501/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд. При този изход от спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените от него разноски за защитата му пред ВКС в размер на 6 000 лв. – надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие на л.21 по делото.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 52 от 16.03.2018 г. по в.т.д. № 11/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА СЕМЕНА ДОБРИЧ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на АГРИПЛАНЕТ ООД с ЕИК[ЕИК] сумата 6 000 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: