Определение №241 от 42853 по ч.пр. дело №811/811 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 241
гр. София, 28.04.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април в състав :

СЪДИЯ : Бонка Йонкова

разгледа ч. т. д. № 811/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.255 ГПК.
Образувано е по молба на С. Г. С. и С. И. Славеев със съдебен адрес в [населено място] за определяне на срок при бавност във връзка с администрирането на частна жалба срещу определение по ч. т. д. № 718/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. Молбата съдържа и искане за освобождаване от държавна такса в размер на 30 лв. и от разноски за производството по т. д. № 786/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Молителите твърдят, че „вече втора година” Пловдивски апелативен съд не администрира подадената през 2015 г. частна жалба срещу определение по ч. т. д. № 718/2015 г. на същия съд с предмет обжалване на определение на Пловдивски окръжен съд за отказ да се възстанови пропуснат срок за подаване на отговор на исковата молба по т. д. № 763/2013 г., „втора инстанция на което е т. д. № 786/2015 г./. При извършване на справки по ч. т. д. № 786/2015 г. към същото не се намирало ч. т. д. № 718/2015 г., което според обясненията на деловодителя се намирало на доклад при съдията. Въпреки внесените още през 2016 г. такси за подадените по делото две частни жалби, същите не се администрирали до ВКС. С оглед на твърденията в молбата се прави искане за задължаване на Пловдивски апелативен съд да администрира частните жалби по ч. т. д. № 718/2015 г., касаещи производството по чл.64 ГПК.
По повод на молбата е изготвено становище от съдията – докладчик по в. ч. т. д. № 718/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Молбата за определяне на срок при бавност е процесуално допустима, но неоснователна.
С определение № 510 от 07.12.2015 г., постановено по ч. т. д. № 718/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, е потвърдено определение от открито заседание на 13.01.2014 г. по гр. д. № 718/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане на С. С. и С. Славеев за възстановяване на пропуснат срок за депозиране на отговор на искова молба, подадена на 09.05.2013 г. пред Окръжен съд – Варна от [фирма].
Определението е обжалвано от С. Славеев с частна касационна жалба вх. № 2445/24.03.2016 г. и от С. С. с частна касационна жалба вх. № 2926/08.04.2016 г. Частните касационни жалби са върнати като недопустими от Пловдивски апелативен съд съответно с разпореждане № 866/04.05.2016 г. и с разпореждане № 856/04.05.2016 г.
След постановяване на разпорежданията за връщане на частните касационни жалби С. С. е подала частна жалба вх. № 4936/10.05.2016 г., в която е посочила, че обжалва определение № 510 от 07.12.2015 г. Поради констатирано просрочие жалбата е върната с разпореждане № 961/16.05.2016 г.
На 27.05.2016 г. С. С. е подала частна жалба вх. № 4447/27.05.2016 г. срещу разпореждане № 856/04.05.2016 г. за връщане на частната й касационна жалба. С разпореждане № 1045 от 01.06.2016 г. съдията – докладчик от Пловдивски апелативен съд е оставил частната жалба без движение с указания за представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Разпореждането с указанията е връчено на С. С. на 06.06.2016 г. и поради невнасяне на дължимата държавна такса в едноседмичен срок от получаването му частната жалба е върната с разпореждане от 28.06.2016 г.
Към в. ч. т. д. № 718/2015 г. на Пловдивски апелативен съд е приложена частна жалба вх. № 6085/10.06.2016 г., подадена от С. Славеев и адресирана до Върховен касационен съд, с която е обжалвано „разпореждане за връщане на частна жалба срещу определение по ч. гр. д. № 718/2015 г. на Пловдивски апелативен съд”, като е поискано освобождаване на частния жалбоподател от държавна такса. След постъпване на жалбата във ВКС същата е препратена по компетентност на Пловдивски апелативен съд с резолюция от 10.06.2016 г., но няма данни по повод на нея да са извършвани процесуални действия. В кориците на делото се намира и „частна жалба с молба за бавност” вх. № 6173/13.06.2016 г., подадена от С. С. до Върховен касационен съд с направено искане за освобождаване от държавна такса, която е изпратена на Пловдивски апелативен съд за становище по чл.255 ГПК. По повод на частната жалба с молба за бавност е изготвено становище № 504/29.03.2017 г. от съдията – докладчик, в което е посочено, че до подаването й по делото не е постъпвало искане от С. С. за освобождаване от държавна такса по в. ч. т. д. № 718/2015 г.
От хронологията на извършените в производството по в. ч. т. д. № 718/2015 г. процесуални действия не може да се направи извод, че Пловдивски апелативен съд не е извършил своевременно дължимите процесуални действия по администриране на подадените от С. С. и С. Славеев частни жалби. Подадените частни касационни жалби срещу определение № 510/07.12.2015 г. не са изпратени за разглеждане на Върховния касационен съд, тъй като са върнати по съображения за необжалваемост на определението. Последващите частни жалби са администрирани своевременно, но не са достигнали до Върховния касационен съд поради неотстраняване на нередовностите им от частните жалбоподатели и/или поради директното им подаване във Върховния касационен съд, вместо чрез Пловдивски апелативен съд, което е довело до забавяне на делото. Не е налице несвоевременно произнасяне по исканията на частните жалбоподатели за освобождаване от държавна такса. Исканията са направени едва с частните жалби, постъпили във Върховния касационен съд на 10.06.2016 г. и на 13.06.2016 г., и причината Пловдивски апелативен съд да не се произнесе по тях е предприетото от частните жалбоподатели производство по чл.255 ГПК.
По изложените съображения молбата за определяне на срок при бавност е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. След връщане на делото в Пловдивски апелативен съд същият следва да извърши преценка налице ли е основание за разглеждане и произнасяне по исканията на С. С. и С. Славеев за освобождаване от държавна такса по в. ч. т. д. № 718/2015 г., съдържащи се в частна жалба вх. № 6085/10.06.2016 г. и вх. № 6173/13.06.2016 г.
Заявеното с молбата по чл.255 ГПК искане за освобождаване от държавна такса не може да бъде предмет на производството по чл.255 ГПК и сезираният с молбата съд не дължи произнасяне по него.
Мотивиран от горното, съдията във Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. С. и С. И. Славеев със съдебен адрес в [населено място] за определяне на срок при бавност във връзка с администрирането на частни жалби в производството по в. ч. т. д. № 718/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ :

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
fetere helo hohoho