О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 243
София, 15.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми март…………………..………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..………………………………………..………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………….изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………….………..
гр.дело N 1674/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. И. Н. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-Стара Загора, е подала касационна жалба срещу решение № 235 от 9.07.2009 година по гр.д. N 249/2009 година на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 46 от 30.01.2009г. по гр.д. № 1499/08г. на Старозагорския районен съд. С него са отхвърлени искове на касаторката срещу П. г. по м. и автотранспорт „Н. Вапцаров“, гр. С., за признаване за незаконно и отмяна на заповед за уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност “учител” и за заплащане на обезщетение за това уволнение в размер на 2535, 77 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът П. г. по м. и автотранспорт „Н. Вапцаров“, гр. С., чрез пълномощника си адв. Н. Косева от АК-Стара Загора, оспорва жалбата. Подал е насрещна касационна жалба срещу същото решение в частта за разноските. Счита, че работниците и служителите дължат разноски на работодателя при отхвърляне на исковете им. Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и чл.287, ал.2 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване на първоначалната жалба Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на който текст се позовава касаторката, поради следното:
В изложението по 284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Приложено е едно съдебно решение на Старозагорския окръжен съд, което няма данни да е влязло в сила. В него е засегната проблематиката по приложението на чл.333, ал.3 ГПК в случаите, когато уволнената служителка е била организационен секретар на синдикалната организация в предприятието и това е изисквало съгласие на съответния синдикален орган преди уволнението, а такова не е дадено. В случая задължение на ищцата е било да установи твърдението си, че е секретар на синдикалната организация и се ползва от закрилата по текста, съобразно разпределението на доказателствената тежест, установена с правилото на чл.127, ал.1 ГПК/отм./. Това тя не е направила и затова са отхвърлени исковете й, а не защото в списъка на синдикалните секретари тя не е била първа поред.
По въпросите, свързани с приложението на чл.333, ал.3 и 4 КТ има обилна съдебна практика, която е утвърдена и непротиворечива. Няма обстоятелства, които да налагат промяната й, а и в изложението не се обосновава нужда от промяна. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на обжалването и исконето следва да се остави без уважение. При това положение не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба, както разпорежда чл.287, ал.4 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 235 от 9.07.2009 година по гр.д. N 249/2009 година на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. И. Н. от гр. С. на П. г. по м. и автотранспорт „Н. Вапцаров“ гр. С., адвокатско възнаграждение за това производство в размер на 200 лева /двеста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.