3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София 28.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1386/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Република България, подадена от К. К. – прокурор в А. прокуратура – София, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, № 483 от 31.05.2010г. по в.гр.д. № 188/2010г., с което е отменено частично решението на Софийски градски съд, ГК, І г.о., 1 с-в, № 2136 от 15.05.2009г. по гр.д. № 1082/2008г., и с въззивното решение е увеличено обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение от 10 000 лв. на 30 000 лв., по предявения от Е. К. Д. против П. на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Постъпила е насрещна касационна жалба от Е. К. Д. от[населено място], както и писмен отговор, с който моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в срока по чл. 283 ГПК, съответно по чл. 287, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване по жалбата на П. на РБ Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
Жалбоподателят П. на РБ моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречивото решаване от съдилищата на процесуалноправния въпрос за преценка на всички обстоятелства, от значение за точното прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, и на материалноправния въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице съобразно критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените критерии за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
Поставеният процесуалноправен въпрос за обсъждане на доказателства по делото не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за необоснованост на съдебния акт. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По материалноправният въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице съобразно критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не се констатира твърдяното противоречие със съдебната практика. По въпроса за обезщетенията по чл. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение е постановено ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, а по прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са постановени ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., в които са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с . 3 и 11 на ТР № 3/2005г. ОСГК, но не излага съображения в какво се изразява противоречието. Т. 3 на посоченото ТР касае случаите на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, както и освобождаването на държавата от отговорност когато единствена причина за вредите е поведението на гражданина, а т. 11 касае обезщетението при частично оправдаване. В случая с постановление на Г. прокуратура от 18.12.2006г. е прекратено на основание чл. 243, а. 1, т. 1 вр.чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК наказателното досъдебно производството по обвинение по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2 НК. В съответствие с посочената задължителна съдебна практика въззивният съд е взел предвид относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства – продължителността на наказателното производство, промяната в личния живот на пострадалия, създаването на значителни пречките за упражняване на професията по специалността.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, № 483 от 31.05.2010г. по в.гр.д. № 188/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: