О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
Гр. София, 22.04.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 510/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БИЗНЕС-ИНОВАЦИОНЕН ЦЕНТЪР СИМЕ АД /н/ гр. София, представлявано от синдика Т. Н., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2584 от 07.11.2018 г. по т.д.н. № 4572/2018 г. на Апелативен съд – София, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 938 от 11.05.2018 г. по т.д.№ 2480/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ – 17 състав, за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, предявена от касатора, срещу БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР ИСКЪР ООД гр. София.
В жалбата и изложението към нея се сочат доводи, съставляващи касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се претендира отмяната му като неправилно и уважаване на предявената молба.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението е основано на следните правни въпроси: 1/ Необходимо ли е предварително установяване на безспорност на вземане по търговска сделка, по която кредиторът претендира откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника си, или е задължение на съда, който разглежда молбата по чл.625 ТЗ, да установи дали претенцията на кредитора има търговско-правен характер; 2/ Кое обуславя активната материална легитимация на едно лице като кредитор по търговска сделка при подадена молба с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо друг търговец. Твърди се, че по тези обуславящи въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Насрещната страна не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира следното:
Касационната жалба е допустима – изхожда от легитимирана страна, подадена е в указания от съда срок и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като е съобразил оплакванията на страната, съгласно нормата на чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд е приел следното във връзка с легитимацията на БИЗНЕС-ИНОВАЦИОНЕН ЦЕНТЪР СИМЕ АД /н/:
Активната легитимация на молителя съобразно изискванията на чл.625 ТЗ е основна предпоставка за уважаване на искането за откриване на производство по несъстоятелност, доколкото законът е предоставил това право на точно определени субекти, с оглед на техните отношения с длъжника. Последица от недоказване на легитимацията на молителя, в частност като кредитор по търговска сделка, е отхвърлянето на молбата по чл.625 ТЗ. В случая съдът е взел предвид, че вземането в размер на 53 376.80 лв. е било е събрано по принудителен ред от молителя в полза на БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР ИСКЪР ООД още през 2007 г. въз основа на издадени изпълнителни листи по реда на чл.237 ГПК /отм./ по два броя записи на заповед, съответно за 40 000 лв. и 20 000 лв., издадени на 02.02.2007 г., като се твърди, че основанието за плащането на тези суми е отпаднало, предвид „прекратяването на търговска сделка – записи на заповед с гаранционно обезпечителна функция към договор за наем на недвижим имот от 19.01.2007 г.”. При тези обстоятелства съдът е приел, че сумата 53 376.80 лв. е платена на правно основание. За неоснователни са счетени доводите на молителя, че това основание е отпаднало. На първо място въззивният съд е преценил характера на основанието – записи на заповед, които не подлежат на разваляне или прекратяване. Доколкото още с молбата са били въведени каузални правоотношения за издаването на менителничните ефекти, а именно във връзка с договор за наем, съдът е отбелязал, че няма и данни за прекратяването на последния, евентуално в тази връзка – за отпадане действието на ценните книги. Молителят не е въвел като основание на претенцията си относно вземането твърдения за нищожност на едностранните сделки, поради което и такава не може да се изследва от съда. От представените две влезли в сила съдебни решения между същите страни, при зачитане силата на пресъдено нещо, съобразно чл.297 и чл.298 ГПК, съдът е приел, че не се установява отпадане на основанието за плащане на сумите по процесните записи на заповед – едното исково производство е прекратено като недопустимо, а по второто е налице СПН само по отношение на сума от 12 623.66 лв., която попада в разликата между събраната сума от 53 376.80 лв. и дължимата от 60 000 лв., т.е. не е за процесното вземане. Въззивният съд е посочил, че с това решение /№ 31 от 15.03.2013 г. по т.д.№ 95/2012 г. на Врачанския окръжен съд/, противно на твърденията на молителя, съдът не се е произнесъл относно дължимостта на вземането, предмет на молбата по чл.625 ТЗ, нито е постановено прекратяване /разваляне/ или недействителност на сделките, на които вземането се основава.
Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на исканото касационно обжалване, по следните съображения:
Съставът на въззивния съд не е приел, че за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ е необходимо предварителното установяване на безспорността на вземането на кредитора, нито се е произнасял в смисъл, че претенцията му няма търговски характер, а е намерил, с оглед материалите по делото, че молителят не доказва да е носител на посоченото в молбата за откриване на производство по несъстоятелност вземане. По тези причини, първият формулиран от касатора правен въпрос не се преценява като обуславящ решаващата правораздавателна воля на съда, а оттам и няма значение за изхода от спора по конкретното дело. Вторият формулиран въпрос е прекалено общ, като отговорът му следва пряко от нормата на чл.625 ТЗ и е съответно съобразен от състава на въззивния съд, без да е поставян под съмнение характерът на претендираното вземане като произтичащо от търговска сделка. С оглед изложеното съдът преценява, че по делото не е поставен надлежен правен въпрос, на който ВКС да отговори по реда на чл.290 ГПК. Неустановяването на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация е основание такъв да бъде отказан, без да е необходимо извършването на проверка за наличието на допълнителните условия по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на които касаторът се позовава /в този смисъл са и указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2584 от 07.11.2018 г. по т.д.н. № 4572/2018 г. на Апелативен съд – София, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: