1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
С. 05.05.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 3 май две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. И.
И. П.
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 238/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на 25-то Основно училище „Д-р П. Б.” [населено място], подадена от пълномощника адв. Ц. С., срещу определението на Софийски градски съд, ТО, от 27.01.2011г., постановено по ч.гр.д. № 611/2011г., с което е оставена без уважение частната жалба на 25-то Основно училище „Д-р П. Б.” срещу разпореждането на Софийски районен съд, 54 с-в, от 14.10.2010г. по гр.д. № 35948/2009г., с което е върната въззивната жалба на училището срещу постановеното по същото дело решение.
Постъпила е частна жалба и срещу определението на Софийски градски съд, ТО, от 08.03.2011г. по ч.гр.д. № 611/2011г., с което е допълнено определението от 27.01.2011г., като на ответницата Г. П. В. са присъдени 250 лв. разноски по делото.
Ответницата по жалбите Г. П. В. от [населено място] в представения писмен отговор срещу определението от 27.01.2011г. моли да не се допусне касационно обжалване. Претендира разноските по делото.
Частните жалби са постъпили в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
1. По частната жалба срещу определението на Софийски градски съд, ТО, от 27.01.2011г. по ч.гр.д. № 611/2011г., с което е оставена без уважение частната жалба на 25-то Основно училище „Д-р П. Б.” срещу разпореждането на Софийски районен съд, 54 с-в, от 14.10.2010г. по гр.д. № 35948/2009г., с което е върната въззивната жалба на училището срещу постановеното по същото дело решение:
Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съгласно който обжалването на определението се допуска при наличието на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за прилагането на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и на чл. 315, ал. 2 ГПК, които според него са в противоречие. Прилага съдебни актове.
Върховният касационен съд намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като ВКС вече е постановил съдебни актове, част от които са приложени към частната жалба, за разкриване на точния смисъл на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 315, ал. 2 ГПК по поставения от частния жалбоподател въпрос от кога тече срокът за обжалване на решение, постановено по реда на гл. ХХV „Бързо производство” ГПК – от датата, определена от съда в заседанието, на което са изслушани устните прения или от тази, съобщена с връчване на препис от решението.
Така например с определение № 207/2010г. по ч.гр.д. № 134/2010г. ІV г.о. ВКС е прието, че срокът за обжалване на постановеното в производство по гл. ХХV „Бързо производство” ГПК решение е датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си. Съобщението, с което страните се уведомяват, че съдебният акт е изготвен и получават препис от него има само информативен характер, и не променя началния срок за подаване на жалбата. В част от приложените определения е разгледана и хипотеза, при която с връчването на препис от решението се препраща към посочения в решението срок за обжалване, а той е не от обявената по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК дата, а от връчване на съобщението. В този случай приложим е определеният от съда по-дълъг срок за обжалване.
В. определение е постановено в съответствие със съдебната практика. В настоящия случай срокът за обжалване на решението е датата, посочена от съда за обявяване на решението – 21.07.2010г., която е спазена. Съобщението, с което препис от съдебния акт е връчен на частния жалбоподател, не променя началния срок за подаване на жалбата. В решението не е посочена различна от обявената от съда дата – 21.07.2010г., а напротив, посочено е отново, че решението може да се обжалва в двуседмичен срок от 21.07.2010г.
Предвид изложеното ВКС намира, че не е налице соченото от касатора противоречие в съдебната практика, нито е налице липса на съдебна практика по поставения въпрос, което да обоснове прилагането на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. По частната жалба срещу определението на Софийски градски съд от 08.03.2011г., с което е допълнено определението от 27.01.2011г. като на ответницата Г. П. В. са присъдени 250 лв. разноски по делото.
Оплакването на частния жалбоподател за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Присъденото от въззивния съд възнаграждение не надвишава размера на адвокатското възнаграждение за изготвяне на частна жалба, определен съгласно чл. 11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на разпоредбата на § 2 от същата Наредба в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК.
На ответницата по частната жалба следва да се присъдят 150 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, ТО, от 27.01.2011г., постановено по ч.гр.д. № 611/2011г., с което е оставена без уважение частната жалба на 25-то Основно училище „Д-р П. Б.” срещу разпореждането на Софийски районен съд, 54 с-в, от 14.10.2010г. по гр.д. № 35948/2009г., с което е върната въззивната жалба на училището срещу постановеното по същото дело решение.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийски градски съд, ТО, от 08.03.2011г. по ч.гр.д. № 611/2011г., с което е допълнено определението от 27.01.2011г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА 25-то Основно училище „Д-р П. Б.” [населено място], да заплати на Г. П. В. от [населено място] сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: