Определение №245 от 42878 по ч.пр. дело №310/310 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 245

[населено място], 23.05.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №310 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №459 от 27.09.2016г. по ч.т.д.№564/16г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №3517 от 09.06.2016г. по т.д. №893/2013г. на Пловдивски окръжен съд, за връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба вх.№2245/24.01.2015г. против постановеното по същото дело решение от 16.10.2014г.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се позовава предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускането на касационното обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място], не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане №3517 от 09.06.2016г. по т.д. №893/2013г. на Пловдивски окръжен съд. С последното Пловдивски окръжен съд е върнал подадената от жалбоподателя въззивна жалба вх.№2245/24.01.2015г. против постановеното по същото дело решение от 16.10.2014г., като е приел,че жалбата е просрочена. Позовал се е и на влязлото в сила свое определение от 03.11.2015г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането на [фирма] за възстановяване на срока за въззивно обжалване. Въззивният съд е потвърдил определението на Пловдивски окръжен съд, като е приел, че дружеството жалбоподател е било редовно уведомено за постановеното по делото решение по реда на чл.51 ал.1 от ГПК чрез лице, което работи или сътрудничи на упълномощения от дружеството адвокат А. Г..
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай частният касационен жалбоподател само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой точно е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението на частния касационен жалбоподател, че не е пропуснал срока за подаване на въззивна жалба срещу постановеното от Пловдивски окръжен съд решение, тъй като уведомлението за постановеното решение е нередовно връчено поради липса на пълномощно на получилото го лице, не съставлява правен въпрос, а оплакване за неправилност на определението. Съответно то би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението. Определението на ВКС по ч.т.д.№251/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., на което жалбоподателят се позовава, не е относимо към настоящия спор, доколкото то касае реда за обжалване на определенията на въззивния съд, с които се оставят без разглеждане частни жалби срещу актове на първоинстанционния съд. В случая въззивният съд е разгледал подадената от [фирма] частна жалба срещу разпореждане №3517 от 09.06.2016г. по т.д. №893/2013г. на Пловдивски окръжен съд, за връщане на подадената от дружеството въззивна жалба вх.№2245/24.01.2015г.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, още повече, че касаторът се позовава общо на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК, без да излага конкретни твърдения за наличието на тези предпоставки.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №459 от 27.09.2016г. по ч.т.д. №564/16г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *