1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
С., 05.05.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. И.
И. П.
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 173/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1,т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. А. Ч. от [населено място] срещу определението на Русенския окръжен съд, № 219 от 08.03.2011г. по в.гр.д. № 175/2011г., с което е оставена без уважение молбата на Г. А. Ч. за обезпечение на иска му против Т. С. П..
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, предл. първо, във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с оглед отхвърлянето на иска от първоинстанционния съд, обезпечение на иска може да се допусне само при условието по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – представяне на гаранция в размер на предявеното вземане. На следващо място е приел, че липсват данни за съществуването към настоящия момент на вземане на ответницата по наемно правоотношение с посоченото в молбата трето лице. При това положение няма възможност съдът да прецени дали обезпечителната нужда на молителя съответства на посочената обезпечителна мярка.
Срещу така постановеното определение частният жалбоподател излага оплаквания, че са игнорирани събрани по делото доказателства за основателност на претенцията, че исканата обезпечителна мярка е подходяща и допустима.
Определението е правилно.
Молбата на частния жалбоподател от 28.02.2001г. за допускане на обезпечение на иска не съдържа конкретни данни, нито са посочени доказателства, за съществуване на твърдяното вземане на ответницата към третото лице М. Ц. от наем. За да се допусне исканото обезпечение трябва да е посочено вземането, върху което ще се наложи обезпечителния запор.
Отделно от това правилни са изводите на съда, че поради липса на убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска съгласно изискването на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, обезпечение може да се допусне само при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – след представяне на гаранция.
По изложените съображения разпореждането на Русенския окръжен съд следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Русенския окръжен съд, № 219 от 08.03.2011г. по в.гр.д. № 175/2011г., с което е оставена без уважение молбата на Г. А. Ч. от [населено място] за обезпечение на иска му против Т. С. П. от [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: