Определение №246 от 41575 по гр. дело №3366/3366 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 246

С., 28.10.2013г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 3366/2013 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. У. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Н. П., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в, № 336 от 25.02.2013г. по в.гр.д. № 621/2012г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ХІ гр. с-в, № 2651 от 12.08.2010г. по гр.д. № 17420/2009г., с което са отхвърлени предявените от П. С. У. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 780,57 лв.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и е процесуално допустима в тази част. В частта относно иска за неизплатено трудово възнаграждение пред вид цената на иска – под 5000 лв., съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 КТ касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. решение е постановено при повторно разглеждане на делото, по реда на чл. 294 ГПК. За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е съобразил дадените в отменителното решение на ВКС указания по прилагането на чл. 62, ал. 1 КТ след отмяната на ал. 2 /ДВ бр. 120/2002г./. Приел е, че по делото липсват доказателства за валидно възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 40/07.04.2009г., тъй като същият не е подписан от една от страните. Липсват и писмени доказателства, материализиращи волеизавление на въззивника /ищец/ за сключване на трудов договор, достигнали до противната страна. След като не е възникнало валидно трудово правоотношение, не са възникнали от него права и задължения на страните.
Жалбоподателят П. С. У. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „когато липсва подпис на работника в трудов договор в екземпляра от него, приложен като доказателства по делото, но са налице последващи действия по регистрация на трудовия договор в ТД на НАП, който екземпляр от трудовия договор е с подписи на двете страни по трудово правоотношение; има отбелязване в трудовата книжка за наличие на това трудово правоотношение; налице е включване на работника в счетоводните документи на работодателя, както и по делото няма спор между страните за наличието на трудово правоотношение за определен период от време, следва ли да се приеме, че е налице валидно възникнало трудово правоотношение”. Счита, че по въпроса няма съдебна практика поради което същият е от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като с постановеното по настоящия спор отменително решение на ВКС № 21/23.02.2012г. по гр.д. № 595/2011г. ІІІ г.о., е даден отговор на поставения въпрос, който отговор е съобразен от въззивния съд. Касационно обжалване по посоченото дело на ВКС е допуснато по материалноправния въпрос „действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който няма подпис на работника или служителя, ако е регистриран в ТД на НАП и е започнало изпълнението му от работника или служителя и работодателя”. В отговор на въпроса ВКС е приел, че въведената от закона писмена форма за действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия. В този смисъл за съществуването му са без значение косвените прояви, в случая свързани с изпълнението на договора – регистрацията в ТД на НАП, допускането до възложената работа и др. Съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите трябва да се материализират в писмена форма. Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се материализират и поотделно. Ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки от тях да е достигнал до знанието на другата страна – чл.14, ал.1 ЗЗД.
Съгласно т. 1 на ТР № 2/28.09.2011г. ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 290 ГПК правните въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване, получават окончателен отговор и не могат да бъдат пререшавани в рамките на същия правен спор. Това важи и за отменителните решения на ВКС, с които делото се връща за ново разглеждане от въззивния съд, които по правило не формират сила на присъдено нещо. Тъй като съгласно чл. 295 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред ВКС само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, то следва и че второто касационно обжалване не може да се допусне по същите правни въпроси, по които ВКС вече се е произнесъл при първата касация.
Следва да се отбележи, че включеното във въпроса на касатора твърдение, че екземпляр от трудовия договор с подписи на двете страни по трудово правоотношение е представен в НАП, не е установено по делото.
По изложените съображения въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. С. У. от [населено място], срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в, № 336 от 25.02.2013г. по в.гр.д. № 621/2012г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ХІ гр. с-в, № 2651 от 12.08.2010г. по гр.д. № 17420/2009г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. С. У. против [фирма] иск за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 780,57 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в, № 336 от 25.02.2013г. по в.гр.д. № 621/2012г. в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, и е окончателно в частта, с която не е допуснато касационно обжалване.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар