Определение №247 от 42453 по търг. дело №1167/1167 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247

Гр.София, 24.03. 2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1167/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от процесуалния пълномощник на СИУС О. [населено място], представлявано от управителя Г. Хаиронг, против решение № 789/12.12.2014 г., постановено по в.т.д.№ 1185/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 297/26.06.2014 г. по т.д.№ 443/2013 г.по описа на Пловдивския окръжен съд. С последното на основание чл.74 ТЗ са отменени решенията, взети на общо събрание на съдружниците на СИУС О. с ЕИК[ЕИК] /проведено на 14.06.2013 г./, както следва: за освобождаване на Х. К. Панитц като управител, за приемане на ГФО за 2012 г. и доклад за дейността на дружеството, за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството и за отмяна на чл.28 и чл.29 от дружествения договор.
Касаторът излага оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли същото да бъде допуснато до касация и изцяло отменено, като бъде постановено ново решение, с което искът по чл.74 ТЗ да бъде отхвърлен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е формулиран следният въпрос, от значение за изхода на спора, както и за точното прилагане на закона и развитието на правото, съгласно чл.280 ал.1 т.3 ГПК: „Ако съдружник е положил всички усилия да намери актуален адрес и да покани надлежно друг съдружник на общото събрание, като поканата е получена на адреса от лице, което се е съгласило да я предаде, следва ли да се счита надлежно връчването?”. Касаторът счита, че трябва да се преодолее наложилото се буквално и стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.139 ТЗ, че само личното получаване на поканата води до надлежно уведомяване на съдружника за свиканото общо събрание. Фактическата отдалеченост на съдружници в различни държави и дори континенти не предполага възможност за подсигуряване с абсолютна сигурност на личното връчване на поканата и блокира дейността на О..
Ответникът по касационната жалба Х. К. Панитц, чрез процесуалния си пълномощник е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК със становище, че не са налице предпоставките на закона за допускане на исканото касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
От фактическа страна съставът на Пловдивския апелативен съд е констатирал, че писмената покана до ищеца Панитц за свикване на О. на СИУС О. на 14.06.2013 г. е изпратена с куриерска фирма „Ди Е. Ел експрес” на 31.05.2013 г. на адрес в А. и е получена от г-жа Стопфнер. По делото не е установено каква е връзката между ищеца, адреса, на който е изпратена поканата и лицето, което я е получило. С оглед горното и предвид заявеното в исковата молба оспорване, че поканата не е достигнала до ищеца /а той случайно е узнал за свиканото ОСС на 12.05.2013 г./, съдът е приел, че същата не му е връчена лично и в срока, посочен в дружествения договор. Т.к. в договора не е предвиден специален ред за свикване на О., различен от този в чл.139 ал.1 ТЗ, както и начин на връчване на писмената покана, съдът се е позовал на утвърдената съдебна практика, относима към настоящия случай, според която уведомяването на съдружниците за провеждане на О. може да бъде извършено чрез пощенски и куриерски услуги, чрез нотариална покана или по друг начин, но при спазване на изискването съдружникът да е уведомен лично. Нарушението на разпоредбите на чл.139 ал.1 ТЗ и чл.23 ал.1 от дружествения договор представлява и нарушение на основни членствени права на съдружника за участие в работата на ОС и вземане на решенията, поради което искът за отмяната им е счетен за основателен.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на решението на П. не следва да бъде допуснато.
Въззивният съд се е съобразил с трайно установената и задължителна практика на ВКС по приложението на чл.139 ал.1 ТЗ, а именно, че законът акцентира върху доказаността на факта на получаване на поканата за свикването на общо събрание от всеки съдружник, която е в тежест на дружеството /решение № 126/08.07.2013 г. по т.д.№ 943/2912 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 196/22.11.2013 г. по т.д.№ 665/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 84/05.06.2014 г. по т.д.№ 1220/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 182/28.12.2015 г. по т.д.№ 2383/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др./. Липсват условия за преосмисляне и изоставяне на тази съдебна практика, съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, т.4, т.к. не е налице твърдяната промяна в обществените условия. Не може също и да се счете, че тя способства „блокирането на дейността” на търговските дружества, т.к. съдружниците са свободни да уговорят /посочат/ адреси и способи за осъществяване на вътрешно-дружествената кореспонденция, които биха били приоритетни при преценката относно редовността на свикването на ОС.
Изложеното позволява да се приеме, че не се установява соченото допълнително основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по формулирания правен въпрос относно предпоставките за надлежно връчване на поканата по чл.139 ТЗ.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 789/12.12.2014 г. по в.т.д.№ 1185/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар