2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 25.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5225/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. К., Т. Д. Т., Р. Д. Щ. и Т. Д. Щ., чрез процесуалния им представител адвокат Р. Т., срещу въззивното решение № VІ-55 от 08.07.2016 г. по в. гр. д. № 448/2016 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касация – ищци по делото, Е. Г. Г., М. Г. Б., В. Г. Т. и Т. Г. Т. считат, че касационната жалба е просрочена, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е допустима. Д. за просрочие на същата е неоснователен. Съобщенията за въззивното решение и възможността то да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок са връчени на процесуалния представител адвокат Р. Т. на 18.07.2016 г. Съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Съобразно това правило срокът в разглеждания случай е изтичал на 18.08.2016 г. – четвъртък, присъствен ден. От приложената на л. 59 от касационното делото товарителница №[ЕИК] е видно, че жалбата е подадена в последния ден на срока – на 18.08.2016 г. Според чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Пред тази хипотеза са изправени страните по настоящото дело, поради което и касационната жалба е подадена в законоустановения срок. Същият извод се налага и по отношение на указанията, дадени от въззивния съд във връзка с редовността на жалбата. Така, указанията по разпореждането 4627/23.08.2016 г., връчено на касаторите на 02.09.2016 г., е изпълнено на 09.09.2016 г., видно от товарителница №[ЕИК]; разпореждане № 4949/13.09.2016 г., връчено на 19.09.2016 г., е изпълнено на 26.09.2016 г.; разпореждане № 5149/27.09.2016 г., връчено на 03.10.2016 г., е изпълнено на 03.10.2016 г.
Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение, след отмяна на решение № 44 от 08.01.2016 г. по гр. д. № 8800/2014 г. на Бургаския районен съд, е уважен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като е признато за установено, че ищците са притежавали право на собственост върху 4 149 кв. м., представляващи част от имот № 100007 по плана за земеразделяне на м. “К.“ в землището на [населено място] рудник, собствеността върху който им е възстановена с решение № МР 17 от 09.10.1996 г. на поземлената комисия, с площ на целия възстановен имот от 10.540 дка, и че в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г., е допусната грешка, изразяваща се в погрешно отразяване на площта, конфигурацията и границите на имота, обособен с идентификатор № 07079.9.49, като площта от 4 149 кв. м. е включена погрешно като част от ПИ с идентификатор № 07079.653.42, вписан в кадастралния регистър като собственост на ответниците, съответна на оцветената в жълт цвят част на скица-приложение № 2 към заключението на вещото лице Г. – неразделна част от решението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпросите: 1. в какъв обем следва съдът да извърши косвен съдебен контрол на решение на поземлената комисия за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ; допустимо ли е съдът да извърши косвен съдебен контрол, без това решение да е приложено като доказателство по делото; 2. може ли съдът да основе решението си на документ, който не е приложен по делото; 3. в хипотезата на реституция по административен ред – например ЗСПЗЗ и ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, кой е юридическият факт, който определя границите на имота, така че те да могат да бъдат установени; 4. следва ли съдът при изпълнение на служебните си задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства; необходимо ли е ответникът да провежда доказване на факти, които не са били оспорени от ответната страна; 5. дали се дължи доказване на неоспорени факти при условията на чл. 153 ГПК.
Според т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е включен в предмета са спора и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Само ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, дори нищожността и недопустимостта на въззивното решение да не са подведени от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
В разглеждания случай исковата молба, подадена на 15.12.2014 г., е насочена освен срещу други ответници, и срещу К. Д. М.. Според удостоверението за наследници същата е починала на 01.08.2014 г. и е оставила за наследници К. А. Б. – дъщеря, и С. А. М. – син, които са и подали отговор на исковата молба. Същите, обаче, не са конституирани като страна по делото, а производството е продължило по отношение на К. М.. Спрямо нея е постановено и обжалваното решение. Изложеното налага преценка на последното от гледна точка на неговата допустимост. Допустимостта на въззивното решение следва да бъде преценена и от гледна точка участието на всички съсобственици в производството по установяване на непълнота или грешка в кадастралната карта.
Произнасянето по оплакванията в касационната жалба, касаещи правилността на решението, във връзка с която са и поставените в изложението въпроси, е в зависимост от преценката за допустимостта.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № VІ-55 от 08.07.2016 г. по в. гр. д. № 448/2016 г. на Бургаския окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат държавна такса за касационно обжалване в размер на 801.17 лева по сметката на ВКС в едноседмичен срок и в същия срок да представят доказателства за това, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: