Определение №25 от 43850 по ч.пр. дело №2213/2213 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 25
гр. София, 20.01.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2213/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от [община], представлявана по пълномощие от адв. М. М., за допълване на постановеното по делото определение № 645 от 25.09.2019 г. в частта за разноските.
Молителят поддържа, че своевременно е направил искане за присъждане на разноски като е представил доказателства за извършването им и списък по чл.80 ГПК, но при постановяване на определението съставът на ВКС е пропуснал да присъди разноските.
Ответниците по молбата „В. И.” Е. и „С. П.” О. оспорват искането по чл.248 ГПК по съображения в писмен отговор, депозиран от процесуалния им представител адв. М. на 13.01.2020 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбата е подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по ч. т. д. № 2213/2019 г. е образувано пред Върховния касационен съд по частна касационна жалба на „В. И.” Е. и „С. П.” О. против определение № 287 от 11.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 385/2019 г. на Апелативен съд – П.. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор на жалбата от насрещната страна – [община], в който е направено искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС. С отговора са представени списък по чл.80 ГПК за извършени разноски в размер на 1 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение, и договор за правна защита и съдействие от 12.09.2019 г. между [община] и адв. М. М., с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора в размер на 1 500 лв. В договора е отразено, че възнаграждението от 1 500 лв. е изплатено в брой.
С определение № 645 от 23.10.2019 г. обжалваното с частната касационна жалба определение по ч. т. д. № 385/2019 г. на Апелативен съд – П. не е допуснато до касационен контрол. При постановяване на определението настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по разноските, поради което искането на [община] за допълване на определението по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските е основателно.
Предвид изхода на производството по чл.274, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът по частната касационна жалба [община]. Разноските са поискани своевременно с отговора на жалбата и са отразени в списък по чл.80 ГПК, а реалното им извършване е доказано с договора за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. е заплатено в брой от [община] на процесуалния й представител по делото. Възражението на ответниците в производството по чл.248 ГПК, че тъй като [община] е публично правен субект, плащането на адвокатското възнаграждение следва да бъде доказано само с извлечение от банковата сметка на процесуалния представител на общината и с референция от обслужващата банка за осъществяване на плащането, е неоснователно. Договорът за правна помощ съдържа уговорка за плащане на договореното адвокатско възнаграждение в брой и в него е вписано, че възнаграждението е изплатено в договорения размер. Поради това, като се имат предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, договорът служи като разписка за плащане на възнаграждението и за присъждане на разноските не е необходимо представяне на други доказателства.
По изложените съображения определението от 23.10.2019 г. следва да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК с осъждане на „В. И.” Е. и „С. П.” О. да заплатят на [община] разноски за развилото се пред ВКС производство по чл.274, ал.3 ГПК. Ответниците по молбата не са направили възражение за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение и тъй като разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК не се прилага служебно от съда, възнаграждението следва да бъде присъдено в размера, отразен в договора за правна защита и съдействие и в списъка по чл.80 ГПК – 1 500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА постановеното по ч. т. д. № 2213/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, определение № 645 от 25.09.2019 г. в частта за разноските като ОСЪЖДА „С. П.” О. с ЕИК[ЕИК] и „В. И.” Е. с ЕИК[ЕИК] да заплатят на [община] – [населено място], [улица], сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лв. – разноски за производството пред ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Определение №611 от 40126 по ч.пр. дело №548/548 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                       № 611Гр.София, 09.11.2009  г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в

Прочети »

Решение №434 от 13.5.2010 по гр. дело №700/700 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                 № 434                                                                         гр.София,13.05. 2010 г.                                                                                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА  Върховният касационен съд на Република България,

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest