2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 04.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 205/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. И. Р., чрез адв. Д. П., против определение № 54 от 10. 02. 2012 г. по гр. д. № 1180/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. И. Р. против решение № 76 от 23. 03. 2011 г. по гр. д. № 8/2011 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която отхвърлен предявеният от същия срещу Р. П. Р. частичен иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 5000 лв., като част от общо дължимо обезщетение от 10000 лв. и е прекратено касационното производство в тази част. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба Р. П. Р. изразява становище за законосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на Г. И. Р. против решение № 76 от 23. 03. 2011 г. по гр. д. № 8/2011 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която отхвърлен предявеният от същия срещу Р. П. Р. частичен иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 5000 лв., като част от общо дължимо обезщетение от 10000 лв., и е прекратил касационното производство в тази част.
В мотивите към определението е прието, че решението на въззивния съд в частта по иска по чл. 45 ЗЗД е постановено по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Така постановеното определение от друг тричленен състав на Върховния касационен съд е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на касационната жалба и нормата на пар. 25 и 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр. 100/21. 12. 2010 г./, въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от касационен контрол.
Неоснователен е доводът, че от значение при преценка на обстоятелството дали е налице висящо касационно производство по смисъла на пар. 25 ПЗР на ЗИД на ГПК е датата, на която започва да тече срокът за подаване на касационна жалба, а не датата на подаване на касационната жалба. Висящността на производството по делото се пренася от въззивната в касационната инстанция с подаване на касационна жалба и в това се състои т. нар. деволутивен ефект на касационната жалба. До този момент няма висящо касационно производство.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че подадената касационна жалба следва да се разгледа, тъй като пълният размер на вземането надхвърля сумата 5000 лв. При частични искове цената на иска се определя от размера на съдебно предявената част. Определеният в чл. 280, ал. 2 ГПК критерий за необжалваемост е свързан единствено с цената на иска, без значение дали със същия се предявява целият размер на вземането или част от същото. В този смисъл е и ТР № 1/17. 07. 2001 г.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 54 от 10. 02. 2012 г. по гр. д. № 1180/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. И. Р. против решение № 76 от 23. 03. 2011 г. по гр. д. № 8/2011 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която отхвърлен предявеният от Г. И. Р. срещу Р. П. Р. частичен иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 5000 лв., като част от общо дължимо обезщетение от 10000 лв., и е прекратено касационното производство в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: