2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
Гр.София, 10.11.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2001 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на П. Д. К., [населено място] за отмяна на определение № 128/10.03.2016 г. по ч.т.д. № 412/2016 г., с което ВКС, І т.о. е потвърдил определение № 279/27.11.15г. на друг състав на ВКС по т.д. № 3779/2014 г., с което е прекратено касационното производство поради неизпълнение на дадени му от съда указания да представи документ за внесена по делото държавна такса на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Молителят поддържа основанието за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК –определението за прекратяване на производството е постановено след като касаторът /настоящ молител/ е депозирал в срока по чл. 83, ал. 2 ГПК молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Моли определението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като извърши проверка по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, констатира, че молбата за отмяна е недопустима.
По реда на чл. 303, ал. 1 ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата. В разпоредбата на чл. 307, ал. 2 ГПК е определен надлежния състав, който разглежда молбата за отмяна, включително и на решения, постановени от ВКС, за разлика от аналогичната норма на чл. 234, ал. 2 ГПК /отм./, сочещ и определенията на ВКС, като актове, подлежащи на отмяна. При действието на ГПК от 1952 г. Пленумът на ВС се е произнесъл с Постановление № 2/1977 г. относно допустимостта на отмяна на съдебни актове, които нямат характер на решения. Постановлението на ВС е прието преди създаването на нормата на чл. 234, ал. 2 ГПК /отм./ с ДВ бр.124/1997 г. и същото не е отменено, поради което дадените разрешения намират приложение при тълкуването и на настоящата редакция на закона.
Подлежащите на отмяна определения следва да са от категорията на тези, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото. Такива определения са тези по чл. 409 ГПК и чл. 521 ГПК, както и прекратителните определения по чл. 233 ГПК и чл. 234, ал. 3 ГПК, но във всички случаи актът следва да се ползва със сила на пресъдено нещо. От актовете, подлежащи на отмяна, са изключени тези по движението на делото, издадените в охранителните производства и други подобни /т.2 на ППВС №2/1977 г./. Не подлежат на отмяна и актовете, за които законът предвижда защита по друг ред.
С обжалвания акт не се разрешава материалноправен спор и същият не се ползва със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 299 ГПК, поради което няма характер на определение, подлежащо на отмяна съгласно т.1 и т. 2 от ППВС №2/77 г. , респ.- на акт, за отмяната на който са приложими основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК.
По тези съображения съставът на ВКС намира, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на П. Д. К., [населено място] за отмяна на определение № 128/10.03.2016 г., постановено по ч.т.д. № 412/2016 г. на Върховния касационен съд.
Определението подлежи на обжалване от молителя в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.