О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. С. 22.06. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 2167/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. С. С. като пълномощник на Ю. С. К. от [населено място], против решение № 1818 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 16300/2014 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-В с-в в частта, която има характер на определение по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], в представения от пълномощника му юрисконсулт Д. И. писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд взе предвид следното:
С решение № 1818 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 16300/2014г. на Софийският градски съд, ГО, ІV-В с-в, което в обжалваната част има характер на определение по чл. 248, ал. 3 ГПК, въззивният съд е отменил определението от 08.08.2014 г., постановено по гр.д. № 26841/2013 г. на Софийски районен съд, I ГО, 28 с-в, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Ю. С. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция, за разликата над 605,63 лв.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че възражението за прекомерност на ответника в първоинстанционното производство [фирма] е предявено в срок и е основателно. Платеното от ищцата Ю. С. К. адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. е прекомерно, поради което същото е намалено до размер от 850 лв., който не е по-нисък минималния, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в ред. ДВ бр.2/09.01.2009 г.) съобразно материалния интерес по делото. Като е съобразил изхода на спора въззивният съд е присъдил на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 605,63 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнесе по въпроса за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение, без да е постъпило в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника?” и „Допустимо ли е въззивната инстанция да определя размера на разноските въз основа на служебно повдигнат от нея спор и въвеждане на нов предмет и размер на иска, различен от този с исковата молба, без те да са въведени от ответната страна в отговора по чл. 131 ГПК и без да са установени в производството по делото?”. Прилага определение № 338 от 18.10.2013 г. по ч.гр.д. № 4799/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 264 от 17.11.2015 г. по гр.д. № 1227/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 205 от 27.06.2014 г. по ч.т.д. № 1884/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.
ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по двата поставени от жалбоподателката въпроси поради следните съображения:
Първият въпрос съдържа условие /че не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника/, което е противно на приетото за установено от въззивния съд и не съответства на данните по делото. В с.з. на 26.02.2014г. пред първоинстанционния съд пълномощникът на ответника [фирма] – юрисконсулт Т., е направила възражение за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар.
Вторият въпрос съдържа твърдение, че въззивният съд е въвел нов предмет и размер на иска, различен от този с исковата молба, което не съответства на данните по делото. В. съд се е произнесъл в рамките на заявения с исковата молба размер на иска. Сходен въпрос, но относно предмета на въззивната жалба, е поставен от жалбоподателката при касационното обжалване на въззивното решение, и по него не е допуснато касационно обжалване.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1818 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 16300/2014 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-В с-в, в частта, която има характер на определение по чл. 248, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: