Определение №253 от 42688 по търг. дело №364/364 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
[населено място], 14.11.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №364 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място], с която дружеството моли да се измени определение №342 от 19.04.2016г. по т.д.№364/2016г. на ВКС на РБ в частта за разноските, с която молителят е осъден да заплати на З. „Р. -93“, [населено място], разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че видно от представения договор за правна помощ, не са налице данни, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено от З.„Р. -93“ по банков път или по друг начин. Евентуално прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
Ответникът З. „Р. -93“, [населено място], поддържа, че молбата е неоснователна. Твърди, че от представения по делото договор за правна помощ е видно, че договореното възнаграждение е заплатено. Счита за неоснователно и искането за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното:
Молбата за изменение на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК.
С определение №342 от 19.04.2016г. по т.д.№364/2016г. съставът на ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на решение №321 от 16.12.2015г. по в.т.д. №238/2015г. на Великотърновски апелативен съд, като е осъдил [фирма], [населено място], да заплати на З. „Р. – 93“, [населено място], сумата от 3380 лева, разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства за направените от тях разноски, съставът на ВКС на РБ намира, че са налице основания за изменение на определението по чл.288 от ГПК в частта за разноските.
Основателен е доводът на молителя, че липсват доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение от З.„Р. -93“. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начин на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Само в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В случай на плащане в брой представеният договор за правна помощ, в който е отразено,че възнаграждението е изплатено, има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В настоящата хипотеза в договора за правна помощ не е отразен начин на плащане, поради което не може да се приеме за установено, че е извършено плащане в брой и че представеният договор за правна помощ е достатъчен да удостовери извършеното плащане.
Поради изложеното молбата на [фирма], [населено място], се явява основателна и определението №342 от 19.04.2016г. по т.д.№364/2016г.на ВКС на РБ следва да бъде отменено в частта, с която молителят е осъден да заплати на З. „Р. – 93“, сумата от 3380 лева, разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №342 от 19.04.2016г. по т.д.№364/2016г.на ВКС на РБ в частта за разноските, с която [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], е осъдено да заплати на З. „Р. – 93“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], област Велико Т., сумата от 3380 лева / три хиляди триста и осемдесет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.