2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
С. 17.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5950/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от И. Б. – прокурор в Окръжна прокуратура В. Т., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 628 от 13.06.2013г. по в.гр.д. № 381/2013г., с което е отменено решението на Великотърновския районен съд, № 1212 от 05.12.2012г. по гр.д. № 1564/2012г., и вместо него с въззивното решение е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. Прокуратурата на Република България да заплати на В. Д. Г. обезщетения за неимуществени вреди от три незаконни обвинения в извършване на престъпления, ведно с лихвата и разноските по делото.
Ответникът по касация В. Д. Г. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Прокуратурата на Република България поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос относно „несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се отговори има ли виновно съпричиняване от страна на дееца за увреждането, чрез негово противоправно поведение, с което сам е дал повод за наказателното си преследване”. Към изложението са приложени ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС и решение № 200/26.02.2004г. ІV г.о. ВКС.
С приложеното ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 3, е прието, че преценката за съпричиняване от страна на пострадалия се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. По настоящото дело въззивният съд е приел за неоснователни доводите на Прокуратурата за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като образуваните срещу него наказателни производства са приключили като несъставомерни.
ВКС намира, че въпросът дали ответникът по касация виновно е съпричинил увреждането, е фактически, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както е посочено и в приложеното ТР. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 628 от 13.06.2013г. по в.гр.д. № 381/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: