Определение №256 от 42515 по ч.пр. дело №1029/1029 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 256
гр. София, 25.05.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1029/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 543 от 11.02.2016 г., постановено по ч. т. д. № 628/2016 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото определение е оставена без разглеждане частна жалба от 04.12.2015 г. на [фирма] срещу определение от 22.10.2015 г. по т. д. № 34/2015 г. на Окръжен съд – Видин, с което е оставена без уважение молба по чл.638, ал.3 ТЗ за продължаване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20157240400299 на ЧСИ В. Т. с рег. № 724, и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ е преграждащо за по-нататъшното развитие на делото и подлежи на обжалване по силата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, както е прието в определение № 573/06.08.2013 г. по ч. т. д. № 2194/2013 г. на І т. о.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Л. И. – служебен синдик на [фирма], който изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] и да прекрати производството по делото, Софийски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като определението по т. д. № 34/2015 г. на Окръжен съд – Видин, с което е оставена без уважение молба на [фирма] по чл.638, ал.3 ТЗ за продължаване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20157240400299 на ЧСИ В. Т. с рег. № 724, не подлежи на обжалване. Съдът е изложил съображения, че след като определението по чл.638, ал.3 ТЗ не е сред изброените в ал.1 и ал.2 на чл.613а, ал.1 ТЗ съдебни актове, които подлежат на обжалване, неговата обжалваемост е в зависимост от наличието на общите предпоставки на чл.274, ал.1 ГПК – чл.613, ал.3 ТЗ. С аргумент, че посоченото определение не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и не е обявено изрично от закона за обжалваемо, съдът е направил извод, че същото не подлежи на инстанционен контрол и е оставил частната жалба без разглеждане.
Определението е правилно.
В разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ е предвидено, че постановените от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност актове, извън изчерпателно посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. Определението по чл.638, ал.3 ТЗ не е сред посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, поради което възможността да бъде обжалвано с частна жалба е обусловена от общите критерии на на чл.274, ал.1 ГПК.
С определението по чл.638, ал.3 ТЗ съдът по несъстоятелност разрешава или отказва да разреши продължаване на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Независимо от произнасянето в определението, произтичащите от него правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство и не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, респ. не въздействат преграждащо върху развитието му. Поради това, че не носи белезите на акт, преграждащ развитието на производството по несъстоятелност, определението не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл.638, ал.3 ТЗ, което прави неприложима и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. След като не отговаря на общите критерии за обжалване по чл.274, ал.1 ГПК, определението по чл.638, ал.3 ТЗ не може да бъде предмет на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК, както правилно е приел Софийски апелативен съд. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, Търговска колегия, застъпена в определение № 533/29.09.2015 г. по ч. т. д. № 2211/2015 г. на ІІ т. о., определение № 338/17.06.2015 г. по ч. т. д. № 1762/2015 г. на І т. о., определение № 141/04.03.2015 г. по ч. т. д. № 419/2015 г. на І т. о., определение № 242/27.04.2015 г. по ч. т. д. № 1118/2015 г. на І т. о., определение № 682/02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2346/2014 г. на І т. о., определение № 241/11.04.2014 г. по ч. т. д. № 965/2014 г. на ІІ т. о., определение № 338/24.04.2014 г. по ч. т. д. № 945/2014 г. на І т. о., определение № 793/06.11.2014 г. по ч. т. д. № 3151/2014 г., определение № 667/10.10.2013 г. по ч. т. д. № 3420/2013 г. на ІІ т. о. и др.
Частният жалбоподател се е позовал на практиката в определение № 573/06.08.2013 г. по ч. т. д. № 2194/2013 г. на ВКС, І т. о., в което е застъпено становище, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и на това основание подлежи на обжалване с частна жалба. Посоченото определение не е източник на задължителна съдебна практика, тъй като е постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК. Даденото в него разрешение е в разрез с цитираната по-горе трайна практика и не се възприема от настоящия състав на ВКС.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 543 от 11.02.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 628/2016 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Разпореждане № от 42181 по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 26.06.2015 година Елена Величкова – председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България, като разгледах искането на главния

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest