Определение №257 от 43229 по ч.пр. дело №226/226 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 257
гр. София, 09.05.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 226/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 2467/09.03.3018 г. от адв. Д. Д. в качеството й на процесуален представител на Д. Е. за допълване на постановеното по делото определение № 154 от 02.03.2018 г. в частта за разноските с присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.78, ал.4 ГПК за развилото се пред Върховния касационен съд производство по чл.274, ал.3 ГПК.
В молбата се поддържа, че въпреки своевременно направеното с отговора на частната касационна жалба искане и представения договор за правна защита и съдействие от 05.01.2018 г., с който е уговорено осъществяване на безплатно процесуално представителство пред ВКС, при постановяване на определението за недопускане на касационно обжалване съдебният състав е пропуснал да присъди на адв. Д. дължимото с оглед изхода на делото адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по молбата [фирма], който изразява становище за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение поради отсъствие на предпоставките по чл.38 ЗА за уговаряне и осъществяване на безплатна адвокатска защита пред съда.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК.
С определение № 154 от 02.03.2018 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на определение № 404 от 03.10.2017 г. по т. д. № 536/2017 г. на Апелативен съд – П. в обжалваната от [фирма] част, с която е потвърдено определение по т. д. № 206/2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора за прекратяване на производството по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против Д. С. Е. установителен иск за съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 958/2016 г. на Районен съд – Стара Загора.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответницата Д. Е., представлявана от адв. Д. Д., е депозирала отговор на частната касационна жалба. С отговора адв. Д. е поискала да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за осъществено в производството пред касационната инстанция безплатно процесуално представителство на ответницата в исковия процес Д. Е.. Към отговора са приложени договор за правна защита и съдействие от 05.01.2018 г., с който адв. Д. е поела задължение да изготви от името на Д. Е. отговор на частната касационна жалба срещу определението по т. д. № 536/2017 г. на Апелативен съд – П. срещу адвокатско възнаграждение в размер на 1 480 лв., изчислен съгласно чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „съобразно размера на вземането, посочен в покана за доброволно изпълнение от 16.06.2017 г.”. В т.3 на договора е посочено, че адвокатът осъществява безплатно адвокатска помощ и съдействие на клиента на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА предвид факта, че клиентът е материално затруднено лице и не разполага с имущество, което да покрие разходите за адвокатска помощ и съдействие за защита на правата и законните му интереси. При постановяване на определението от 02.03.2018 г. съдебният състав е пропуснал да се произнесе по искането за адвокатско възнаграждение.
След преценка на данните по делото и на заявените от страните доводи съставът на ВКС намира, че е налице основание по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определението по чл.274, ал.3 ГПК в частта за разноските.
Производството пред касационната инстанция е приключило с определение за недопускане на обжалваното от [фирма] въззивно определение до касационен контрол. Предвид изхода на производството и правилата на чл.78 ГПК право на разноски има ответницата по жалбата Д. Е.. Искане за разноски е направено в отговора на жалбата, но тъй като според представения по делото договор за правна защита и съдействие ответницата е представлявана при условията на чл.38 ЗА, процесуалният представител на ответницата адв. Д. е поискала в нейна полза да се присъди адвокатско възнаграждение, което доверителката й не е имала възможност да заплати предварително. При наличие на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1 ЗА, възражението на ответника по молбата [фирма], че Д. Е. не е материално затруднена и е била в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, не обосновава извод за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение се дължи с оглед изхода на производството по чл.274, ал.3 ГПК и вътрешните уговорки между Д. Е. и адв. Д. в договора за правна защита и съдействие, но не в размера, отразен в договора – 1 480 лв. Поради обстоятелството, че възнаграждението е уговорено за целите на производство по частна касационна жалба, неговият размер се определя съобразно чл.11 от Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не съобразно разпоредбата на чл.7 от наредбата. Възнаграждението за изготвяне на частна жалба, съответно и на отговор на жалбата, е в размер на 200 лв. /когато жалбата се разглежда в закрито заседание, какъвто е процесният случай/, поради което искането на адв. Д. е основателно, но само до размер на сумата 200 лв., не и за разликата до уговорения в договора размер от 1 480 лв.
По изложените съображения определението 02.03.2018 г. следва да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските с осъждане на [фирма] да заплати на адв. Д. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение № 154 от 02.03.2018 г., постановено по ч. т. д. № 226/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, в частта за разноските като ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], да заплати на адв. Д. З. Д. с личен № [ЕГН] – [населено място], [улица], сумата 200 лв. /двеста лв./ – адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.1 ЗА на Д. С. Е..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest