Определение №258 от 41009 по търг. дело №935/935 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№258
гр. София, 10.04.2012

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06 април, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №935/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Г. Ж. като [фирма]-гр.К. срещу решение №59/15.04.2011 г. по в.гр.д. №71/2011 на ОС-Кърджали, с което се потвърждава решението на РС-Кърджали №93/13.08.2010 г. по гр.д. № 125/2010 г. в частта, с която се уважава искът на [фирма]-гр.С. срещу касатора за сумата от 11 664,05 лева- цена с ДДС на доставени стоки. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- чл. 327 от ТЗ, съществени нарушения на процесуалните правила –чл.184 от ГПК и необоснованост на изводите на съда относно основателността на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, съответно е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът С. Г. Ж. като [фирма]-гр.К. се е регистрирал със съответната парола и потребителско име в сайта на ищцовото дружество, където е заявявал стоки от предлагания от ответника асортимент. В последствие, стоките са били комплектовани с данъчна фактура и гаранционна карта и са били транспортирани от склада на ищеца до ответника, съгласно съответните товарителници. Тези изводи са направени на база отразените счетоводни записвания в счетоводството на ищеца и включването на процесните фактури в справка-декларацията за ДДС за съответния данъчен период. Редовността на воденото от ищеца счетоводство и горните отразявания в него са констатирани в заключението на счетоводната експертиза, а заявяването на извършените доставки от страна на ответника е доказано от съдържанието на комплексната счетоводна и техническа експертиза.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси,тези за доказателствената сила на фактура, в която липсва подписа на задълженото лице, както за приложното поле на чл.184 от ГПК за електронния документ.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. При преценката , съобразно тези критерии на формулираните от страна на касатора два въпроса за доказателствената сила на фактура, в която липсва подписа на задълженото лице, както за приложното поле на чл.184 от ГПК за електронния документ става ясно, че същите не се явяват обуславящи произнасянето на съда по конкретния спор. Това е така, доколкото правните изводи на съда по предмета на спора се основават на отразените счетоводни записвания в счетоводството на ищеца и включването на процесните фактури в справка-декларацията за ДДС за съответния данъчен период и редовността на воденото от ищеца счетоводство, констатирани в заключението на счетоводната експертиза. Заявяването от ищеца и изпълнението на съответните доставки от страна на ответника, пък е доказано от съдържанието на комплексната счетоводна и техническа експертиза. Следователно решаващите изводи на съда не почиват, нито върху доказателствената сила на фактура, в която липсва подписа на задълженото лице, нито се засягат от приложното поле на чл.184 от ГПК за представянето пред съда на електронен документ, а върху описаните по-горе доказателства преценени в тяхната съвкупност. Съгласно посоченото ТР 1/2010 г. на ОСГТК, липсата на посочен правен въпрос от значение за спора само по себе си е пречка за допускане до касация,поради което такава не следва да се допуска.
Жалбоподателят дължи заплащането на разноските на ответната страна в настоящото производство в размер на 700 лева-възнаграждение за адвокат, съобразно отразеното в приложеното към отговора на касационната жалба адвокатско пълномощно.
Следователно не е налице посоченото основание за допускане до касация, с оглед на което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №59/15.04.2011 г. по в.гр.д. №71/2011 на ОС-Кърджали.
ОСЪЖДА С. Г. Ж. като [фирма]-гр.К. да заплати на [фирма]-гр.С. съдебните разноски в производството пред ВКС в размер на сумата от 700-седемстотин лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар