О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 258
София, 16.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март………………………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………. в присъствието на прокурора ………….………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1587/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Й. Д. И. от гр. С., чрез пълномощника му адв. М от АК-Стара Загора, срещу решение № 71 от 24.06.2009 година по гр.д. N 127/2009 година на Кърджалийския окръжен съд в частта, с което е потвърдено решение № 117 от 26.12.08г. по гр.д. № 621/2008г. на Кърджалийския районен съд и е отхвърлен иск на касатора срещу Р. “Н”, гр. К., за заплащане на сумата 5000 лева, съставляваща разлика между дължимо и платено обезщетение за четири месеца по чл.222, ал.3 КТ.
Ответникът Р. “Н”, гр. К., чрез пълномощника си адв. Н. П. от АК-Кърджали, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли за присъждане на разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване с. акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В изложението на касатора се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за допускане на жалбата до касационно разглеждане са посочени общо и формално, без да са развити съображения, които ги подкрепят. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВКС /решения на Пленума на ВС и тълкувателни решения на ВКС/, второто – при наличието на противоречива практика на съдилищата, каквато не е посочена, а третото – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава повод за квалифициране на искането по никоя от трите хипотези, тъй като в него са развити съображения по съществото на правния спор, свързани с правилността на решението по чл.281, т.3 ГПК.
Независимо от това може да се посочи, че въпросът за характера на правоотношението между председателя на Р. и кооперацията в разглеждания случай е без значение за делото, тъй като между страните не е имало спор, че то е трудовоправно и последиците от прекратяването му следва да се разгледат по правилата на КТ – обстоятелство, което касаторът е поддържал в исковата молба и е било възприето от въззивния съд. Относно питането коя от двете заповеди, с които работодателят е посочил различен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, следва да произведе правно действие, следва да се отговори, че те са без значение за делото. Заповедите са във връзка с права и задължения, които произтичат от трудов договор и не съставляват индивидуални адмитинстративни актове, каквито са твърденията в касационната жалба. Те не са задължителни за гражданския съд, а тъкмо обратно – въпросът за дължимостта и размера на обезщетението ще се реши в това производство, какъвто е предметът на сезиране. Постановяването на съдебното решение в неприсъствен ден не е основание за нищожност, тъй като то е изготвено от надлежен с. състав в рамките на правораздавателната компетентност на съда, спазена е необходимата форма и е напълно разбираемо. Освен това предмет на касационно разглеждане е въззивното решение, с което е осъществена правораздавателна дейност по съществото на спора, а не решението на първата съдебна инстанция, спрямо което се въвежда довод за нищожност. Основният въпрос е свързан с това дали ответникът е “същия работодател” по смисъла на чл.222, ал.3 КТ при положение, че преди това служителят е работил в друга кооперативна организация с корпоративна структура, а именно ЦКС. Той е от значение за правилното решаване на делото с оглед представения КТД, а пред касационната инстанция – и устави на Р. “Н” Кърджали и на ОКС Кърджали, но само ако касаторът бе поддържал в производството, че е синдикален член на някоя от синдикалните организации, подписали споразумението, или че се е присъединил към него. Действието на КТД по отношение на лицата е регламентирано в чл.57 КТ и задължение на работника или служителя, който желае да черпи права от него, е да установи принадлежността си към тях. Този въпрос по делото не е поставен от касатора и не са събрани доказателства за установяването му. Обстоятелството, че е бил избран за председател на кооперацията не променя качеството му на работник или служител, щом се позовава на КТД, в сключването на което той не е бил насрещна страна /работодател/.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №* от 24.06.2009 година по гр.д. N 127/2009 година на Кърджалийския окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ОСЪЖДА Й. Д. И. от гр. С. на Р. “Н”, гр. К. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.