2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 259
С. 28.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1137/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от Г. П. – прокурор при Окръжна прокуратура [населено място], срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, възз. гр. отд., ХІV с-в, № 1058 от 20.06.2012г. по в.гр.д. № 1033/2012г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ІІ гр. с-в, № 345 от 30.01.2012г. по гр.д. № 13234/2011г., с което е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. Прокуратурата на Република България да заплати на С. П. Д. сумата 2 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, ведно с разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Прокуратурата на Република България поддържа, че „е налице основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл с решението си в противоречие с практиката на съдилищата, като е постановил решение противно на разпоредбата на чл. 188 ГПК. Не се е съобразил с изискванията на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика, каквато е в приложените решения…” /следва изброяване на решенията/. Конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос не е формулиран.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който е който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на посоченото по-горе ТР. Посочената от касатора разпоредба на чл. 188 ГПК се отнася до конверсия на официален документ и няма връзка с казуса. По прилагането на чл. 52 ЗЗД конкретен въпрос не е поставен, но следва да се отбележи, че различните размери на присъдени обезщетения за неимуществени вреди по отделни дела е резултат на различната фактическа обстановка по всяко от тях. Поради това приложените две решения по прилагането на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. сами по себе си не обосновават наличието на противоречива съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, възз. гр. отд., ХІV с-в, № 1058 от 20.06.2012г. по в.гр.д. № 1033/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: