6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
С., 05.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 3548/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Софийски районен съд, Софийски градски съд и А. К. С..
Ищецът А. К. С. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Б. П., обжалва въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, № 6705 от 17.10.2012г. по гр.д. № 4356/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, ГО, 118 с-в, №76 от 09.01.2012г. по гр.д. № 515/2012г. в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове по чл. 49 ЗЗД срещу Софийски военен съд, Софийски районен съд и Софийски градски съд за заплащане на сумата 11 000 лв. /разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния размер на иска 12 00 лв./, обезщетение за неимуществени вреди и 3 000 лв. обезщетение за имуществени вреди от противоправно виновно поведение на състави на съдилищата, изразяващо се в неспазване на процесуалните норми относно родовата подсъдност, респ. забавяне на производството по подадена от ищеца тъжба вх. № 667/20.10.2002г.
Ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд обжалват въззивното решение в частта, с която предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е важен за сумата 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими с изключение на частта относно претенцията за присъждане на 3000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди. В тази част пред вид цената на иска – под 5000 лв., съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 КТ касационната жалба на А. К. С. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявеният от А. К. С. иск по чл. 49 ЗЗД срещу Софийски военен съд, Софийски районен съд и Софийски градски съд за солидарно заплащане на сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от противоправно виновно поведение на състави на съдилищата, изразяващо се в неспазване на процесуалните норми относно родовата подсъдност, респ. забавяне на производството по подадена от ищеца тъжба, въззивният съд е приел, че прекратяването на наказателното преследване поради изтекла абсолютна давност не е довело до лишаване на ищеца от правото му на защита на накърнените чест, достойнство и добро име /то не е преградило възможността на ищеца да търси защита от твърдяното деяние по гражданскоправен ред чрез предявяване на иск за деликтна имуществена отговорност на извършителя на деянието по чл. 45 ЗЗД/, но съдебните състави не са изпълнили надлежно процесуалните си задължения по проверка на подсъдността на делото, което е основната причина, довела до нарушаване на изискването за решаване на делото в разумен срок по чл. 6, ал. 1 Е.. Приел е, че твърдяното негативно отражение на психическото състояние и притеснения съставляват неимуществени вреди, които са в причинна връзка с продължителността на наказателното производство. Значителната продължителност на наказателното производство се е отразила негативно върху психиката на ищеца, тъй като несъмнено такъв ефект има всяка наказателно производство спрямо пострадалия или подсъдимия, т.е. ищецът е претърпял неимуществени вреди. Налице са всички кумулативни предпоставки на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците, тъй като с посочените държавни учреждения са се намирали в трудови или служебни правоотношения длъжностните лица /съдии/, преки причинители на неправомерното забавяне на съдебното производство. Решението е подписано с особено мнение от председателя на състава, в което се поддържа, че частният тъжител не търпи вреди от това, че наказателното производство е било прекратено поради абсолютната давност на чл. 18, ал. 3 НК.
1. По касационната жалба на ищеца А. К. С.:
В изложението касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпросите: „нарушаването на правото на ищеца на справедлив съдебен процес в разумен срок по чл. 6, ал. 1 Е. вследствие на ненадлежно изпълнение от страна на съдилищата на процесуалните им задължения по проверка на подсъдността, придава ли характер на вредоносна имуществена последица на направените в производствата пред некомпетентните съдилища разноски по делото”; „нарушаването на правото на ищеца на справедлив съдебен процес в разумен срок по чл. 6, ал. 1 Е., което е довело до прекратяване на наказателното производство по чл. 148 НК поради изтичане на абсолютната давност, води ли като следствие до уронване на доброто име и честта на ищеца, загуба на доверие и ограничаване на социалните му контакти”; „справедливо ли е по смисъла на чл. 52 ЗЗД определеното обезщетение от 1000 лв.”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Първият от поставените въпроси касае претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди, в която част касационната жалба е недопустима. Останалите два въпроса не са правни, а фактически въпроси. Дали прекратяването на делото е довело до уронване на доброто име и честта на ищеца, загуба на доверие и ограничаване на социалните му контакти е въпрос на конкретна фактическа обстановка по делото. Дали присъденото обезщетение от 1000 лв. справедливо обезщетява претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД също е конкретен фактически въпрос, отговорът на който е следствие на събраните по делото доказателства. Изложените в тази насока мотивите на съда, основани на данните за продължителността на наказателното производство и негативното отражение на това обстоятелство върху психиката на ищеца, съответстват на дадените задължителни указания на съдилищата с ППВС № 4/68г. относно прилагането на чл. 52 ЗЗД. В раздел ІІ на посоченото постановление е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Постановлението изброява част от обстоятелствата, които са от значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, които в случая са съобразени от съда.
2. По касационните жалби на ответниците Софийски районен и Софийски градски съд:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на СРС е посочено основанието по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК и се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса „необходимо ли е забавянето на разглеждането на делото да се дължи на виновно противоправно поведение на съдебния състав, разгледал делото, за да породи отговорност на съда по чл. 49 ЗЗД”. Прилага решение № 683/14.07.2010г. по гр.д. № 167/2010г. ІV с-в на С., с което е прието, че при иск по чл. 49 ЗЗД за претърпени вреди от приключване на делото извън разумния срок, следва да се установи, че това забавяне се дължи на виновно противоправно поведение. Прието е, че противоправното поведение не се предполага, а характерно за съдебните актове е, че тяхната правилност и съобразеност със закона се преценяват единствено от по-горестоящата съдебна инстанция по пътя на регламентирания в процесуалните закони инстанционен контрол. Що се отнася до поведението на физическите лица – съдии, извън инстанционния контрол тяхно противоправно поведение може да бъде установено само по пътя на дисциплинарното производство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на СГС са поставени въпросите: „дали при предявен иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на вреди от забавено разглеждане на делото срещу съда следва като елемент от деликта забавянето да се дължи на виновно противоправно поведение на съдебния състав” „относно спазването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД”; „частният тъжител търпи ли вреди от това, че наказателното производство е било прекратено поради изтичането на абсолютната давност, след като установяването на престъплението и наказанието на дееца е винаги в публично-правен интерес”, за които се твърди, че са решени в противоречие със съдебната практика. Прилага коментираното по-горе решение на Софийски апелативен съд № 683/14.07.2010г. по гр.д. № 167/2010г. ІV с-в, решение № 1234/2008г. V г.о. ВКС по прилагането на чл. 2, ал. 1, т. 2 З., решение № 62/2012г. ІІІ г.о. ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД и решение на Върховния административен съд, което съгласно т. 3 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика по въпроса необходимо ли е забавянето на разглеждането на делото да се дължи на виновно противоправно поведение на съдебния състав, разгледал делото, за да породи отговорност на съда по чл. 49 ЗЗД. Както въззивният съд, така и съдебният състав на Софийски апелативен съд, постановил решение № 683/14.07.2010г. по гр.д. № 167/2010г. ІV с-в приемат, че за да е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е необходимо забавянето на съдопроизводството да се дължи на виновно противоправно поведение на конкретните съдебни състави, но с приложеното решение съдът е приел, че по делото не са установени противоправни действия на съдебни състави, докато по настоящото дело въззивният съд е приел, че според отменителното решение на ВКС именно първоначално сезираният от ищеца съд /П. военен съд/ е бил надлежен, от което следва, че неправилно П. е изпратил делото на С., а последният на СРС /които съдилища не са повдигнали спор за подсъдност/, а СРС и СГС не е следвало да го разглеждат по същество. Т.е. в случая по пътя на инстанционния контрол е установено неправилно прилагане на правилата за подсъдността.
По въпроса за прилагането на принципа за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди следва да се има предвид изложеното по-горе относно прилагането на чл. 52 ЗЗД. Приложените от касатора СГС решения не обосновават противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД, тъй като размерът на обезщетението е в зависимост от конкретните обстоятелства и събрани доказателства по отделните дела.
Последния от поставените от СГС въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като обезщетението за неимуществени вреди не е присъдено за вреди от прекратяване на наказателното дело поради изтичане на абсолютната давност. Както бе посочено по-горе въззивният съд е приел, че прекратяването на наказателното дело не е довело до лишаване на ищеца от правото му на защита срещу накърнено право на чест, достойнство и добро име, тъй като не го е лишило от всички правни способи за защита срещу този вид нарушение, предвидени в законодателството.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. К. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, № 6705 от 17.10.2012г. по гр.д. № 4356/2012г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, ГО, 118 с-в, №76 от 09.01.2012г. по гр.д. № 515/2012г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 49 ЗЗД срещу Софийски военен съд, Софийски районен съд и Софийски градски съд за заплащане на сумата 3 000 лв. обезщетение за имуществени вреди от противоправно виновно поведение на състави на съдилищата, изразяващо се в неспазване на процесуалните норми относно родовата подсъдност, респ. забавяне на производството по подадена от ищеца тъжба вх. № 667/20.10.2002г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, и е окончателно в частта, с която не е допуснато касационно обжалване.
Председател:
Членове: