Определение №26 от 42383 по търг. дело №1496/1496 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 26

гр. София, 14.01.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1496 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Министерство на труда и социалната политика срещу решение от 08.10.2014г. по в.гр.д. №10094/2013г. на Софийски градски съд, АО, III Г състав, с което съдът е отменил решение от 25.03.2013г. по гр.д. №24648/2012г. на Софийски районен съд, ГО, 65 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу Министерство на труда и социалната политика, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15671,35 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за СМР №РДЗМ/2009/01 от 06.04.2009г. на обект „Сграда на общинска администрация – [населено място]“ и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4469,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 15671,35 лева за периода от 25.08.2009г. до 16.05.2012г., като вместо това е осъдил Министерство на труда и социалната политика да заплати на [фирма], на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата от 15671,35 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за СМР №РДЗМ/2009/01 от 06.04.2009г. на обект „Сграда на общинска администрация – [населено място]“ и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 4469,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 15671,35 лева за периода от 25.08.2009г. до 16.05.2012г. Постъпила е касационна жалба от Министерство на труда и социалната политика и срещу решение от 16.12.2014г. по в.гр.д. №10094/2013г. на Софийски градски съд, АО, III Г състав, с което е допълнено решението от 08.10.2014г. по същото дело, като е присъдена законна лихва върху главницата от 15671,35 лева, считано от предявяване на иска -18.05.2012г. В касационните жалби се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят счита за неправилно схващането на въззивната инстанция, че с Меморандума за разбирателство от 03.02.2009г., подписан между Министерство на труда и социалната политика и [община], министерството е заместило общината в дълг по смисъла на чл.102 ал.1 от ЗЗД. Поддържа,че фигурата на заместване в дълг е неприложима в конкретния случай, доколкото заместването в дълг предхожда възникването на задължението и не е налице изрично съгласие от кредитора.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за достъп на решението до касация по въпроса „Възможно ли е трето лице да замести длъжника по смисъла на чл.102 ал.1 от ЗЗД за бъдещо задължение на длъжника?“ Твърди, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбите, като твърди липса на основанията за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК. Твърди,че не е налице материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, тъй като изводът относно това дали заместването в дълг на длъжника е за негово бъдещо задължение, касае правилността на преценката на въззивния съд на фактическата обстановка по делото и на събраните доказателства. Също твърди, че жалбоподателят не сочи по какъв начин разглеждането на поставения от него въпрос би могло да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Третото лице – помагач [община], изразява становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което след отмяна на първоинстанционния акт, е уважил предявените от [фирма], [населено място], срещу Министерство на труда и социалната политика искове с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че преди сключването на договора за СМР №РДЗМ/2009/01 от 06.04.2009г. между ищеца като изпълнител и [община], като възложител, между общината и Министерство на труда и социалната политика е бил сключен Меморандум за разбирателство, по силата на който министерството се е задължило да осъществява плащанията по сключените договори за строителство между общината, като получател на финансиране и съответния изпълнител, спечелил обществена поръчка. Поради това съдът е приел, че е налице фигурата на заместване в дълг, като кредиторът [фирма], [населено място], е заявил съгласието си за заместването в дълг при самото сключване на договора за СМР, в който изрично е посочено, че се сключва съгласно Меморандума за разбирателство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящата хипотеза формулираният от касационния жалбоподател въпрос е относим към предмета на конкретното дело, но не е налице релевираната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. На поставения правен въпрос е даден отговор в решение №92/01.09.2014г. по т. д. №83/2013г., на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което формира задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. В посоченото решение, в аналогична хипотеза на сключен Меморандум за разбирателство между Министерство на труда и социалната политика и община, като получател на финансиране, и впоследствие сключен договор за изработка между общината като възложител и трето лице, ВКС е дал разяснения относно правните последици на меморандума по отношение на сключения договор за изработка. ВКС е приел,че М. за разбирателство е преди всичко един организационен договор, включващ в себе си елементи на договора за поръчка по чл.283 ал.1 от ЗЗД / доколкото е относим към създаване на лично задължение за сключване на последващ договор за изработка в строителството, но с условие това да стане по правилата на ЗОП/, а от друга страна, същият Меморандум рефлектира своеобразно върху създаденото вторично облигационно правоотношение по конкретния договор за изработка – посредством заместването на възложителя по него, т.е. на довереника – с поръчващия /доверителя/, във възникналия паричен дълг на първия по чл.266 ал.1 от ЗЗД към изпълнителя, за което последният, като кредитор по това парично задължение, се съгласява още с подписването на договора за изработка в строителството. В същото решение е посочено, че при наличието на описаното съотношение между договор за поръчка и последващо встъпване на поръчващия в дълг, възникнал по изпълнителната сделка, не се констатира наличие на връзка между Меморандума и фигурата на договора в полза на трето лице /по чл.22 от ЗЗД/, а още по – малко – на правната фигура на обещаване действието на трето лице / по чл.23 от ЗЗД/. Въз основа на изложеното в решението е прието,че е налице фигурата на заместване в дълг – чл.102 ал.1 от ЗЗД, независимо,че дългът е възникнал след сключването на договора /меморандум/ между Министерството и съответната община, с който е постигнато съгласието за заместване. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по чл.290 от ГПК решение на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми. Същевременно след постановяването на решението по чл.290 от ГПК не са настъпили никакви промени в обществените условия или изменения на законодателството, налагащи осъвременяване на практиката.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора, на ответника по жалбата [фирма], [населено място], следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.10.2014г. по в.гр.д. №10094/2013г. на Софийски градски съд, АО, III Г състав, както и на решение за допълването му от 16.12.2014г. по в.гр.д. №10094/2013г. на Софийски градски съд, АО, III Г състав.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика, [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1 сумата от 1350 лева /хиляда триста и петдесет лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.