Определение №261 от 12.6.2014 по гр. дело №2597/2597 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№261

[населено място], 12.06.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2597 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 614 от 21.12.2013г. по гр.д. № 899/20132г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение №427 от 31.07.2013г. по гр.д. № 38/2011. на Пещерски районен съд за признаване за установено на основание чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на [община], че Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, е собственик на тринадесет поземлени имоти в землището на [населено място], подробно описани съгласно заключението на вещото лице Е. М. и придружаващата го скица, съставляваща неразделна част от решението.
Касационната жалба е подадена от ответника по иска [община]. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на тт.1 и 3 от посочената разпоредба като счита, че съдът е построил решаващите си мотиви в противоречие със съществуващата константна практика на ВКС по процесуални въпроси с централно значение за решения казус, а при липсата на такова противоречие – че въпросите, посочени в изложението, са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Държавата, чрез министъра на земеделието и храните, взема становище за недопускане на касационно обжалване. В същия смисъл е и становището на Областния управител на Област П. като представител на Държавата.
Контролиращата страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството не е представила писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по установителен иск за собственост, предявен от Държавата против [община]. Отнася се за около 600 дка земя от горския фонд, по отношения на която общината е предприела действия по попълване на кадастралната основа, без да са реализирани процедури по изваждане на земите от горския фонд. При изработване на картата на възстановената собственост държавният горски фонд не е отразен с кадастрални данни и така е обособено „бяло петно” по КВС. Ищецът поддържа, че това са земи от горския фонд, че са представлявали балталъци и са държавна собственост.
Ответникът [община] оспорва правния интерес на Държавата от водене на иска. Твърди, че имотите са включени в устройствен план на селищно образувание „Язовир Б.”, поради което като земи в регулация не могат да са част от горския фонд; изтъква, че правото на собственост принадлежи на трети лица.
За установяване статута на процесните земи е представен дефинитивен стопански план на Р. общинска гора от 1930г., както и лесоустройствен план на държавната горско-стопанска единица „Ракитовска” от 1951г. Събрани са и доказателства относно образуването на летовище язовир „Б.”: през 1961 г. е утвърден площоразпределителен план; през 1964г. е одобрен идейно-застроителен план на курортен комплекс ”Б.”, част „Дълбоки дол”; през 1973г. е одобрен общия градоустройствен план на курорта „Язовир Б.”; през 1980г. е одобрен действащия кадастрален, застроителен и регулационен план; през 1999г. е взето решение от общинския съвет за създаване на селищно образувание „Язовир Б.”. През 1997г. [община] е поискала да й бъдат предоставени от държавния горски фонд земи, намиращи се в регулацията на курорта „Язовир Б.” ; подадено е и заявление за изключване на земите от този фонд, но по констатации на ДНСК планът от 1980г. е развит върху земи от горски и селскостопанско фондове, без да са изпълнени процедури по промяна на предназначението им.
Приетата лесотехническа експертиза установява, че имот пл.№ 000100 се намира в източната част на територията на Р. горско стопанство върху части от отдели 81, 82, 83, 85, 89, 96 по плана от 1951г. , респективно части от отдели 180, 182, 183, 194 по картния материал от 2000г. Това са гори с бял бор, ела и бук. Вещото лице сочи, че те попадат в държавния горски фонд и няма данни проведени процедури по промяна на предназначението, нито за извършени разпоредителни сделки в полза на [община]. Приетата геодезическа експертиза сочи, че при съпоставка на имот пл. № 000100 по картата на възстановената собственост и лесоустройствения план е налице съвпадане на 621,31 дка от държавния горски фонд, които попадат в имота по картата на възстановената собственост. По одобрената кадастрална карта имот пл. № 000100 попада в имот с идентификатор 02837.503. Вещото лице е изготвило скица – съпоставка на имотите по лесоустройствени план и по кадастралната карта.
При постановяване на решението Пазарджишки окръжен съд на първо място е приел, че е налице правен интерес от предявяване на иска предвид предприетите действия по оспорване правото на държавата чрез актуване на имотите като общинска собственост.
За да достигне до извод, че земите са представлявали балталъци съдът се е позовал на представения дефинитивен стопански план на Р. общинска гора, откъдето е видно, че горите са предоставени от старо време на жителите на общината за общо ползване. Съдът е намерил за неоснователно възражението, свързано със статута на земите като част от урбанизирана територия. Изтъкнал е, че наличието на регулация няма отношение към правото на собственост, т.е. включването на имота в устройствен план не променя собствеността му. Проследявайки нормативната уредба по законите за горите от 1887г. до 1928г. съдът е посочил, че балталъците са гори, дадени за ползване на общината, които обаче остават държавна собственост. Същите не подлежат на възстановяване съгласно §5 ПЗР ЗСПЗЗ.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът приема следното:
К. не сочи ясни и конкретни правни въпроси, разрешени в съдебния акт и обусловили изхода на спора. Заявява, че „въззивният съд е построил решаващите си мотиви в противоречие със съществуващата константна практика на ВКС по процесуалноправни въпроси с централно значение за решения казус”. По-нататък в изложението си изтъква, че мотивите на окръжния съд са незаконосъобразни и погрешни с оглед фактическата обстановка по делото, след което излага съображения за липса на надлежна индивидуализация на спорните имоти, съответно за недопустимост на иска. Счита, че са налице процесуални проблеми, които препятстват произнасянето по съществото на спора: искът е недопустим, тъй като не са посочени действията, с които се оспорва правото на собственост на Държавата; искът е недопустим поради неконкретизиран петитум; процесните имоти не са индивидуализирани. В тази връзка касаторът счита, че съдът прибързано се е произнесъл по спор, който не е валидно очертан, което е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. Наред с това касаторът сочи въпроси, по които съдът е дължал произнасяне, но незаконосъобразно е оставил без отговор. Те са: 1/ допустим ли е иск за собственост относно имоти в урбанизирана територия, които не са индивидуализирани с идентификатор, наименование на територията ЕКАТТЕ, местност, а са описани с други характеристики. 2/ допустимо ли е съдебно решение по същество, без да е определена цената на иска; 3/ длъжен ли е съдът да остави исковата молба без движение, ако имотите не са индивидуализирани, не е посочена цена на иска и не може да се определи родовата подсъдност.
Следва да се посочи, че въпросите, свързани с начина на индивидуализация на процесните имоти и редовността на исковата молба, са били обект на многократно разглеждане от съда до момента. Постановеното първоначално решение на Пещерски районен съд по гр.д. № 840/2007г. е обезсилено от въззивния съд и върнато за ново разглеждане заради нередовности на исковата молба; след това производството е било прекратено от първоинстанционнния съд предвид липсата на индивидуализация на имотите, което прекратяване е отменено от въззивния съд. В крайна сметка имотите са индивидуализирани според характеристиките им по лесоустройствени карти и съответствието им на имоти по одобрената кадастрална карта, извършено с помощта на заключение на вещо лице и придружаваща го скица, в каквато насока са били указанията в отменителното определение.
При така въведените от касатора основания касационно обжалване не може да бъде допуснато. Посочването на конкретен правен въпрос е общата предпоставка за допускане на касационно обжалване; съответно липсата на такъв е достатъчно основание да бъде отказан касационен контрол съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Трите хипотези на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК представляват допълнителни основания, при наличието на които се проявява общото основание. Те също не са обосновани от касатора с изключение на позоваването на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
От изложението на касатора може да се изведе правният въпрос за редовността на исковата молба с оглед извършената индивидуализация на спорните имоти. Този въпрос не е разрешен в противоречие с указанията в т.5 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в които се приема, че се запазват постановките на Тълкувателно решение № 1/2001г. от 17.07.2001г.на ОСГК. Както бе посочено по-горе в случая съдилищата активно са предприели действия по отстраняване първоначалните нередовности на исковата молба, в резултат на което при постановяване на решението имотите са в достатъчна степен индивидуализирани не само по лесоустройствен план, но и по кадастрална карта, като съпоставката между двата плана е онагледена на скица, изготвена от вещо лице и приподписана от съда.
Що се отнася до правния интерес от предявяване на установителен иск спрямо имот, който не е във владение на ищеца и за който може да се предяви осъдителен иск, наличието на такъв интерес е изрично прието с Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК, т.2.
Касационно обжалване не може да бъде допуснато по въпроси, които въззивният съд не е разгледал. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК следва да е разрешен от съда и да е определил крайните му изводи. Затова посочените три въпроса, по които според касатора съдът е дължал произнасяне, но е оставил без отговор, не могат да обосноват достъп до касационен контрол.
Поради изложеното допускане на касационно обжалване следва да бъде отказано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 614 от 21.12.2013г. по гр.д. № 899/20132г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба на [община].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар