Определение №261 от 41688 по гр. дело №5732/5732 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261

С. 18.02.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5732/2013 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса [населено място], подадена от пълномощника гл. юрисконсулт Й. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Б отд., от 27.05.2013г. по в.гр.д. № 3279/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 59 с-в, от 30.11.2012г. по гр.д. № 41182/2012г., с което са уважени предявените от Е. Иванова А. против Националната здравноосигурителна каса искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Ответницата по касация Е. Иванова А. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника й адв. П. Т. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от Е. Иванова А. против Националната здравноосигурителна каса искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, въззивният съд е приел, че не е осъществено използваното от работодателя основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Приел е, че въведените нови изисквания за образование /образователна степен и професионална област/, на които се позовава НЗОК, са относими към уволнение по чл. 328, ал. 1,т. 6, а не по т. 11 КТ. На основание чл. 272 ПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд като е развил и допълнителни съображения относно промяната на трудовата функция на заеманата от ищцата длъжност при трансформирането й от „главен специалист” в отдел Обществени поръчки в „младши експерт”.
К. НЗОК моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроса за законността на уволнението при несъответствие между фактическото и правното основание за уволнение, поради противоречие на въззивното решение на решение № 746/20.01.2011г. по гр.д. № 119/2010г. ІІІ г.о. ВКС; и по процесуалноправния въпрос за съдържанието на мотивите на въззивния съд в случаите на препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, поради противоречие с решение № 120/04.04.2013г. по гр.. № 964/2012г. ІV г.о. ВКС и решение № 324/22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси не е от значение за изхода на делото, поради следните съображения: С приложеното решение № 746/2011г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че при наличието на противоречие между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение, от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната /текстовата част/ от заповедта. Въз основа на нея съдът ще прецени законността на уволнението. В настоящия случай заповедта за уволнение съдържа само цифрово изражение на основанието за уволнение /чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ/, без текстова част относно основанието за уволнение. Мотивите си във връзка с изменението на изискванията за образователна степен и професионална област съдът е основал на твърденията на ответника в отговора на исковата молба и доказателствата по делото. Поради това поставеният въпрос не е от значение за делото и решението на ВКС е неприложимо към настоящия случай.
П. въпрос е от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие, а поради наличието на установена от ВКС съдебна практика в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, въпросът не е от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С посоченото по-горе решение № 120/2013г. ІV г.о. ВКС е прието, че и при действието на новия ГПК /от 2007г./ наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. Предвидената в чл. 272 ГПК възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд в случаите, когато потвърждава решението й, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. В настоящия случай въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно разграничението между фактическите състави на чл. 328, ал. 1, т. 11 и чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като е изложил и собствени мотиви относно използваното от работодателя основание за уволнение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. На ответницата по касация следва да се присъдят 300 лв. разноски по делото.
Водим от горното ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Б отд., от 27.05.2013г. по в.гр.д. № 3279/2013г.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса [населено място] да заплати на Е. Иванова А. от [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар