2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
Гр. София, 03.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. N 1235/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Лидия П. Г. и Д. К. Г. – двамата от [населено място], срещу постановеното по настоящото дело определение № 184 от 30.05.2014 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че изводът в определението за недължимост на поисканите разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за плащане на възнаграждението е неправилен, тъй като в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие е отбелязано изрично, че възнаграждението е платено в брой при подписване на договора.
В действащия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. не съществува разпоредба, аналогична на чл.70 ГПК /отм./, която да предвижда възможност за самостоятелно обжалване на актовете на съда в частта за разноските. Поради това частната жалба следва да се квалифицира като молба по чл.248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските и да се разгледа от настоящия съдебен състав на ВКС.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище по молбата в предоставения му срок за отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
С определение № 184 от 30.05.2014 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 176 от 27.01.2014 г. по в. гр. д. № 18778/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от Лидия П. Г. и Д. К. Г. искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ. В съобразителната част на определението е прието, че независимо от изхода на делото, разноски не следва да се присъждат на ответниците по касация, тъй като не е доказано извършването на разноските и конкретно – реалното плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.
Изводът, че не е доказано плащането на възнаграждението, е направен въз основа на приложено към отговора на касационната жалба индигово копие на договор за правна защита и съдействие от 25.03.2014 г., в което след израза „изплатен доход 750 лв. в брой”, е подчертан и израза „по банкова сметка №”. Преценявайки отразеното върху копието съдържание на договора, настоящият състав е приел, че договорът съдържа уговорка за изплащане на възнаграждението по банкова сметка и като е взел предвид липсата на доказателства за извършен банков превод, е отказал да присъди поисканите разноски.
Молителите са представили с молбата по чл.248 ГПК заверено фотокопие на оригинала на договора за правна помощ. От същото се установява категорично, че в оригинала на договора изразът „по банкова сметка №” е зачеркнат и е оставено отбелязването за плащане на възнаграждението в брой с уговорката, че договорът удостоверява платеното на адв. М. Ш. възнаграждение в размер на 750 лв.
При така изложените обстоятелства съдът приема, че са налице предпоставките на чл.248 ГПК за изменение на определението от 30.05.2014 г. в частта за разноските с присъждане на поисканите от молителите разноски в размер на 750 лв., за извършването на които са представени необходимите доказателства.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 184 от 30.05.2014 г. т. д. № 1235/2014 г. на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските, като ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], пл. „П.” № 5, да заплати на Лидия П. Г. с ЕГН [ЕГН] и Д. К. Г. с ЕГН [ЕГН] – двамата от [населено място], [улица], сумата 750 лв. /седемстотин и петдесет лв./ – разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :