4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
С. 18.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5796/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. И. и С. Д. К., подадена от пълномощника им адв. Б. Б., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 69 от 26.04.2013г. по в.гр.д. № 100/2013г., с което е обезсилено в частта относно исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН и отменено в останалата му част решението на Варненския окръжен съд, VІ с-в, № 1936 от 29.10.2012г. по гр.д. № 2644/2011г., и вместо него с въззивното решение е прието за установено по иска на И. К. И., че сделката, обективирана в нот. акт № 94/2011г. като договор за покупко-продажба на недвижим имот /апартамент в [населено място]/ прикрива договор за дарение между същите страни, като на основание чл. 30, ал. 1 ЗН дарението е намалено до размер от 3/8 ид. части и е възстановена запазената част на И. К. И. в размер на 1/8 ид. част от същия имот.
Ответникът по касация И. К. И. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Кр. С. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да обезсили първоинстанционното решение в частта относно исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН въззивният съд е приел, че решението в тази част е недопустимо, тъй като исковете за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част на ищеца са предявени като евентуални и не се е сбъднало процесуалното условие за това, а именно уважаване на исковете за установяване нищожността на симулативната сделка /продажба/ и установяване на действително сключената прикрита сделка като дарение.
В останалата му част е отменил решението на Варненския окръжен съд и вместо него с въззивното решение е приел за установено по иска на И. К. И., че сключеният договор за покупко-продажба на недвижим имот прикрива договор за дарение, като на основание чл. 30, ал. 1 ЗН дарението е намалено до размер от 3/8 ид. части и е възстановена запазената част на И. К. И. в размер на 1/8 ид. част от същия имот. За да постанови този резултат съдът е приел, че намерението на прехвърлителите е било безвъзмездно да прехвърлят имота на ответника Д. К., като си запазят правото на ползване, и по този начин елиминират големия си син – ищкеца И. К. като техен наследник. След анализ на доказателствата по делото е приел, че по делото не са събрани доказателства, освен изявленията на страните по продажбата пред нотариуса, ответникът Д. К. да е разполагал със средства, с които да е платил на родителите си тази сума, нито пък доказателства кога и как са платени четирите вноски. Твърденията, че парите са били нужни за лечението на починалия К. К. са в противоречие с волеизявленията в нотариалния акт, според които сумите са платени до края на 2010 год. По делото са представени доказателства за разходи за лечение изключително от втората половина на 2011 год., за които липсват доказателства от кого точно са платени. От всички гласни доказателства се установява, че и двамата ответници са изпитвали недостиг на средства, поради което и са взели пари в заем дори за разходите по прехвърлителната сделка. Отделно, от показанията на свидетелите се установява безпротиворечиво намерението на ответницата С. К. да „накаже” семейството на големия си син И. К., като прехвърли имота само на малкия си син Д., поради възникналия между двете семейства конфликт. От съдържанието на пълномощното, с което е извършено прехвърлянето е видно, че упълномощителя К. К. не е изразил воля имотът да бъде продаден и то за определена цена, а да бъде прехвърлен по какъвто и да е начин. Освен това цената в сделката е четири пъти по-ниска от пазарната стойност на правото на собственост върху имота без цената на правото на ползване, което прехвърлителите са си запазили. В заключение съдът е приел, че са налице достатъчно косвени доказателства за действителната воля на страните по атакувания договор, която не е прехвърляне на собственост върху имот срещу заплащане на цена, а безвъзмездно прехвърляне, без насрещна престация.
К. Д. К. И. и С. Д. К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради постановяване на решението в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК/ по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроса:
1. Н. на заплащането на продажната цена основание ли е за прогласяване на оспорваната сделка като нищожна?
2. Дали при преценка за действителността на договора еквивалентността на възмездните сделки, сключени между роднини, следва да отговаря на пазарните принципи или съдът следва да я преценява предвид съществуващите между страните близки отношения?
3. Дали от съдържанието на бланково пълномощно може да се изведе каква е точно волята на упълномощителя, при положение, че то съдържа всички видове разпоредителни сделки?
4. Допустимо ли е съдът да кредитира и обоснове изводите си на показания, от които свидетелят се е отрекъл още в съдебно заседание?
5. Дали за успешното провеждане на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е задължително да се установи масата по чл. 31 ЗН и в чия тежест е установяването на тези обстоятелства?
6. Дали при отхвърляне на иск по чл. 17, ал. 3 ЗЗД, съединеният с него иск по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да се остави без разглеждане или следва да се отхвърли?
7. Допустимо ли е при обезсилване на решението съдът да се произнесе по съществото на спора, вместо да прекрати производството по делото?
Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първите четири въпроса, които касаят извършения от въззивния съд анализ на доказателствата по делото, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за решаването на делото. В. съд не е извел правните си изводи за симулативност на продажбата само въз основа на данните за безвъзмездност на сделката, нито само от съдържанието на пълномощното, а въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително показанията на разпитаните по делото свидетели, които е обсъдил във връзка с представените писмени доказателства. Последният от тези въпроси /въпрос № 4/ съдържа и условие, което не се установява от фактическа страна.
П. въпрос по прилагането на чл. 31 ЗН е от значение за делото, но не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Действително за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува маса от всички имоти, принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му – чл. 31 ЗН, в какъвто смисъл е и представеното решение № 19/2009г. по гр.д. № 5896/2007г. ІV г.о. ВКС. В случая обаче ищецът е декларирал, че процесният имот изчерпва наследството, а ответниците /касатори/ не са оспорили това твърдение, нито са посочили други наследствени имоти, което е в техен интерес.
П. въпроси, свързани с обезсилването на въззивното решение, също не са решени в противоречие с представената съдебна практика – решение № 862/2009г. по в.гр.д. № 167/2009г. ГО, ІІ с-в на Варненския окръжен съд, тъй като в настоящия случай въззивният съд е разгледал искът по чл. 30, ал. 1 като евентуално предявен. В тази хипотеза правните му изводи са правилни. Освен това, предвид крайния резултат по делото – уважаване на предявените искове, въпросът дали при отхвърляне на иск по чл. 17, ал. 3 ЗЗД съединеният с него иск по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да се остави без разглеждане или следва да се отхвърли, не е от значение за делото.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 69 от 26.04.2013г. по в.гр.д. № 100/2013г.
ОСЪЖДА Д. К. И. и С. Д. К. да заплатят на И. К. И. сумата 2800 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: