Определение №262 от 8.4.2014 по ч.пр. дело №717/717 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 262

София, 08.04.2014год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 717 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Д. Д. Д., В. Д. Д., Ц. Н. Ц. , Н. А. Д. , Емил А. Д. и Л. Г. Д. , подадена чрез пълномощник адв. Св. Б. срещу определение от 30.10..2013г по в.гр.д. 11685/2013г на Софийски градски съд , ІІ- Д състав ,с което като просрочена е върната частна жалба вх. № 119975/28.10.2013г на същите жалбоподатели срещу определение , с което въззивният съд е върнал подадена въззивна жалба , като просрочена .
Пълномощникът на частните жалбоподатели поддържа, че съдът неправилно е приложил чл. 46 ал.2 ГПК за част от жалбоподателите , а по отношение на Ц. Ц. жалбата е подадена от адв. Б. ,преупълномощена от извънпроцесуален представител Й. Н. ,съгласно приложено още към исковата молба нот. заверено пълномощно.
Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна .
По отношение на частната жалбоподателка Ц. Ц. , същата е върната , тъй като няма такава страна в процеса Обратното твърдение в частната жалба не намира опора в данните по делото , включително в цитираното пълномощно ,приложено към исковата молба .Видно от съдържанието му , лице Ц. Н. Ц. не е измежду упълномощителите, съответно ищци и въззивни жалбоподатели . Въззивна жалба е била постъпила от С. Ц. , която е страна в процеса , нейната въззивна жалба е била върната с определение , постановено на 02.08.2013г . съобщението за което е прието за връчено от СГС едва на 17.01.2014г , при основанието на чл.41 ал.2 ГПК. По отношение на останалите частни жалбоподатели , с определието си за връщане на жалбата им от 30.10.2013г въззивният съд не е прилагал чл.46 ал.2 ГПК във връзка с редовно връчените съобщения на Д. Д. Д., В. Д. Д. и Н. А. Д. ,те са получили съобщенията си ( за постановеното преграждащо определение от 20.05.2013г) лично. Последният е получил и съобщенията за жалбоподателите Емил А. Д. , който е негов брат и Л. Г. Д., която е негова майка , на същата дата – 27.05.2013г .При това положение постъпилата частна жалба от този кръг жалбоподатели е била просрочена , както е констатирал и Софийски градски съд. Не е имало основание съдът да съобразява разпоредбата на чл.46 ал.3 ГПК , а и оплакване в тази връзка не се изтъква. Оплакването ,че съдът е приложил неправилно чл. 46 ал.2 ГПК , е неоснователно. Страните са били редовно уведомени и частната жалба не е постъпила в срок . Пропускането на срока има за процесуална последица погасяване на правото на жалба, която последица Софийски градски съд законосъобразно е приложил с обжалваното определение .
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И:

Оставя в сила определение от 30.10..2013г по в.гр.д. 11685/2013г на Софийски градски съд , ІІ- д състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар