О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
[населено място] 09.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 2717/2015 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по молба на С. Г. К. за отмяна на влязло в сила решение № 202 от 02.02.2015 г. по гр. дело № 2677/2014 г. на Пловдивски окръжен съд и на потвърденото с него решение № 2961 от 11.07.2014 г. по гр. дело № 21322/2011 г. на Пловдивски районен съд, ГК, Х състав.
Върховния касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане.
С въззивното решение е потвърдено посоченото първоинстанционно решение за отхвърляне на иск, предявен от С. Г. К. против Г. М. Д. и П. Х. Д. с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението и собствеността върху заетата от тях реална част от 236 кв.м., от северната страна на собствения на ищеца имот с идентификатор № 69874.501.8 с трайно предназначение – урбанизирана територия, при граници: имот с идентификатор № 69874.501.289, имот с идентификатор № 69874.501.9, имот с идентификатор № 69874.501.10 и път на кметство, находящ се в [населено място], [община], Област П..
В молбата се твърди, че при постановяване на цитираните решения били нарушени разпоредбите на чл. 131 ГПК, чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 200-203 ГПК. По – конкретно молителят твърди, че съдилищата били направили изводите си за неоснователност на иска въз основа на експертизите, като в първоинстанционното производство съдът не уважил искане за отговор на поставен въпрос, а формулираните допълнителни въпроси във въззивната жалба не били допуснати от въззивния състав. Молителят твърди още, че насрещната страна не направила възражение за наличието на приложена регулация по плановете от 1943 г. и 1994 г., но въпреки това съдебните състави направили извод в полза на ответника. С оглед на тези обстоятелства молителят счита, че е нарушено правото му на защита „относно материални права, на които носител е ищеца” и поддържа, че процесуалните действия на първоинстанционния съд и въззивния съд попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, предложение първо ГПК.
ВКС в настоящия си състав намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане поради следните съображения. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение при условията на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържаното в молбата за отмяна обстоятелство не се подвежда под посочения по – горе фактически състав – лишаване от възможност да участва в делото, вследствие на нарушаване на съответните правила. Изложените от молителя обстоятелства се отнасят до нарушаване на съдопроизводствените правила, засягащи процедурата по изготвяне на доклада по делото, преклудиране на процесуални правомощия на ответниците за предявяване на възражения, по приемане на експертизите, изслушване на вещите лица, оценка на заключението, обоснованост на изводите на съда, попълване на делото с доказателства. Тези обстоятелства се отнасят до нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, т.е. представляват общи оплаквания за незаконосъобразност, формиращи касационни основания, приложими при разглеждане на касационната жалба по същество, но същите не се отнасят до нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страната в процеса, което съставлява самостоятелно основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, извън посочените общи основания за незаконосъобразност, приложими единствено при инстанционното разглеждане на делото. Предвид изложеното, с оглед липсата на надлежни твърдения за наличие на основания по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на С. Г. К. за отмяна на влязло в сила решение № 202 от 02.02.2015 г. по гр. дело № 2677/2014 г. на Пловдивски окръжен съд и на потвърденото с него решение № 2961 от 11.07.2014 г. по гр. дело № 21322/2011 г. на Пловдивски районен съд, ГК, Х състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: