О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
Гр.София, 30.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 301/2016 г.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано е по постъпила частна жалба от Дойка С. Б. и Л. С. Д. и техния процесуален представител – адв. Д.С., срещу определение № 2966/27.10.15 г. по ч.гр.д. № 4220/2015 г. по описа на САС, ГО, ІV състав, с което са оставени без разглеждане частните жалби на Б. и Д. срещу реалния отказ на съда да допусне изменение на иска – увеличение по реда на чл.116 ал.1 ГПК /отм./ и да спре производството по делото, поради наличие на тълк. дело № 1/2014 на ОСТК на ВКС, като недопустими.
Жалбоподателите молят определението на САС да бъде отменено, т.к. е неправилно – незаконосъобразно и нарушаващо правата им като граждани на Европейския съюз. Като основание сочат наличието на корупционни практики, единствено обуславящи решението на съда да не признае тяхното изконно право да увеличат своя иск, както и да поискат спиране на делото. В допълнение излагат, че искането за изменение на иска е направено своевременно в първа инстанция с нарочна писмена молба и без възражения на ответника, поради което следва да бъде уважено.
Против частната жалба липсва писмен отговор от насрещната страна – Д. ОБЩО ДЗАСТРАХОВАНЕ АД [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Жалбоподателите са наследници на В. Стайков Б., ищец по гр.д. № 577/2007 г. по описа на СГС, ХХІ състав, починал в хода на процеса, който е претендирал от ответното дружество заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на дъщеря му при ПТП на 17.02.2002 г. След встъпването им в процеса като ищци, те са поискали увеличаване размера на исковата претенция по реда на чл.116 ГПК /отм./. Искането е било оставено без уважение от състава на СГС, определението е било потвърдено от САС, а определението на САС не е допуснато до касационен контрол по ч.т.д.№ 461/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО. С нова молба от 31.12.2012 г. отново е предявено искане за увеличение на иска, оставено без уважение от първоинстанционния съд и потвърдено от въззивния, чийто акт е влязъл в сила. Същото искане е подновено с молба от 24.09.2014 г., като по него липсва произнасяне на СГС. С молба от 01.12.2014 г. ищците са поискали и спиране на производството по делото, поради наличие на образувано тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС-ОСТК. В протоколно определение от 11.12.2014 г. на СГС е прието, че наличието на тълкувателно дело не представлява основание за спиране на производството по делото, но диспозитив в посочения смисъл не е четен. Съставът на въззивния съд с обжалваното определение е отчел именно липсата на постановени съдебни актове, които да бъдат предмет на инстанционна проверка, поради което правилно и в пълно съответствие с процесуалните правила е счел подадените частни жалби за недопустими. Допълнително следва да се отбележи, че дори и изричният отказ на съда да спре производството по делото не подлежи на самостоятелно обжалване, по аргумент от ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, т.5. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде изцяло потвърдено, като законосъобразно и правилно.
Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2966/27.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4220/2015 г. по описа на САС, ГО, ІV състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: