Определение №264 от 42864 по търг. дело №15/15 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София, 09.05.2017 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 15 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Д. Р., [населено място] срещу решение № 102/11.08.2016г., постановено по в.т.д. № 203/2016 г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 189/11.05.2016 г. по т.д. № 550/2015 г. на Бургаския окръжен съд за уважаване на иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен по реда на чл.649, ал.2 ТЗ от синдика на [фирма] /н./, [населено място], като касаторът е осъдена да върне в масата на несъстоятелността на [фирма], [населено място] сумата от 37 906лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, а допусканетo на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] /н./, [населено място], представляван от синдика М. П. В., оспорва жалбата. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е доказано съществуването на договор за заем между Н. Д. Р. и [фирма], поради което платената сума в размер на 37 906 лв. от разплащателната сметка на дружеството в несъстоятелност на 26.10.2010 г. за погасяване на потребителския кредит на настоящия касатор е без правно основание и същата подлежи на връщане в масата на несъстоятелността. Изложени са съображения относно липсата на процесуални нарушения в първоинстанционното производство – процесът е воден при спазване на законните норми, като на страните е предоставена възможност за становища и ангажиране на доказателства. Прието е, че писменият договор за паричен заем е съставен за нуждите на процеса към момента на представянето му по делото, а основанието за извършения превод по банков път на тази дата по сметка на дружеството не е заем, а захранване на сметка, както и в счетоводните документи на дружеството не е установено вписване на договор за заем за такава сума.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1 – 3 на разпоредбата. По смисъла на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос с ясна и точна формулировка.
Заявлението на касатора в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК не може да се квалифицира като конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста по чл.280, ал.1 ГПК не представлява основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът възпроизвежда оплакванията си от касационната жалба, които нямат характер на правен въпрос, тъй като се отнасят до възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, обсъждане на доказателствата и формиране на изводите по основното спорно обстоятелство – наличието на писмен договор за паричен заем с достоверна дата. Направените доводи за неправилност на въззивното решение са относими към основанията по чл.281, ал.1 ГПК и не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК, както и не са налице обстоятелства, които да сочат на недопустимост на въззивното решение.
По смисъла на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК. Непосочването на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Въз основа на изложеното, не се допуска касационно обжалване.
Ответникът претендира разноски за настоящото производство, но не е представил доказателства такива да са направени, както и списък по чл.80 ГПК, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102/11.08.2016г., постановено по в.т.д. № 203/2016 г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар