О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.265
София, 25.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело 2536/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], ЕИК[ЕИК] и на Б. А. М. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 252 от 22.07.2016 г. по в.т.д. № 226/2016 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 395 от 06.07.2015 г. по т.д. № 612/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.С посоченото първоинстанционно решение е обявен за недействителен, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, спрямо Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Д. сключен между [фирма] и Б. А. М. договор, с който на 09.01.2014 г. – нотариален акт № 75, том І, д.№ 40/2014 г. по описа на Пловдивската СлВп, [фирма] е дарило на Б. М. 1880/1972 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.520.1539, с площ 1972 кв.м., в [населено място], [улица].
Касаторите поддържат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания въззивен съдебен акт, с искане за неговата отмяна.
Към жалбите са приложени изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с искане за допускане на касационно обжалване по поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Ответниците по касация – Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Б., чрез процесуалните си пълномощници, са депозирали отговори на касационните жалби, с искане за недопускане на касационно обжалване, евентуално за оставяне без уважение на подадените жалби и за присъждане на разноски. В отговора на касационната жалба, подадена от Б. М., е направено и възражение за недопустимост, поради липса на надлежно подадена въззивна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Доводите на ответниците по касация за недопустимост на касационната жалба на Б. М. са неоснователни, предвид задължителното необходимо другарство в процеса между ответниците – сега касатори.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – П., препращайки и към мотивите на първата инстанция, е приел за установено следното: Наличието на вземане на ищците, по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ към ответното дружество, с оглед изключването им като съдружници и за сключване на договор от 09.01.2014 г., по силата на който ответното дружество /вече Е./, представлявано от управителя Ю. Б., дарява на Б. М. собствения на дружеството/процесния/ недвижим имот. Предвид условията за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД: качеството на кредитор на ищеца спрямо продавача/отчуждителя/ за вземане, възникнало преди увреждащото го действие и липсата на изискване за знание на приобретателя за увреждането – при безвъзмездните сделки и с оглед релевантните към тези предпоставки данни по делото, е изведен извод за основателност на претенцията.
Въззивният съд не е възприел възраженията на ответниците, с които са оспорили качеството на ищците като кредитори и тези за нищожност на договора за дарение, като прикриващ договор за продажба, с оглед представено по делото обратно писмо, чието съдържание е обсъдено. Съобразявайки задължителната практика за долустоящите спрямо ВКС съдилища, решаващият състав е счел, че за да е налице материалната предпоставка за предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД е достатъчно твърдението на ищците, обективирано в исковата молба, че са кредитори, а установяването на това качество се осъществява при разглеждането на спора по същество. Изложени са съображения във връзка с евентуалните стойности на дружествените дялове на ищците, въз основа на счетоводния баланс към 31.12.2013 г.
В мотивите към решението е прието, че сделката, предмет на предявения отменителен иск, не е недействителна /нищожна/, тъй като е спазена изискуемата форма, налице е съгласието на страните по нея и е в състояние да породи искания транслативен ефект. Изведен е извод, че безвъзмездното отчуждаване на недвижим имот намалява активите на отчуждителя, респ. възможността за удовлетворяване на кредиторите.
Предвид изложените в мотивите към решението съображения, съвпадащи по същността си с тези на първата инстанция, въззивният състав ги е възприел изцяло и прилагайки разпоредбата на чл.272 ГПК, е препратил и към тях. Като е използвал тази процесуална възможност и с оглед обсъденото съдържание на приложеното обратно писмо, изводите на първата инстанция за непротивопоставимост на ищците на обратното писмо по отношение на изразеното в него съгласие между страните по сделката за симулативност на дарението, прикриващо продажба на имота, следва да се възприемат като изводи на въззивната инстанция. Това се отнася и до изразеното от Окръжен съд – Пловдив становище за липса на достоверна дата на обратното писмо.
Настоящият състав на ВКС приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Формулираните от първия касатор – [фирма] процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивната инстанция да мотивира решението си по същество на правния спор, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, е важен за всяко дело. Предвид съобразителната част към решението, не би могъл обаче да се обоснове извод за отклонение от задължителна практика на ВКС по приложение на чл.236, ал.2 ГПК, на която се е позовал този касатор.
Въпросите, относими към елементите от третата предпоставка за възникване на правото да се предяви конститутивен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД при възмездно действие на длъжника, не могат да се счетат за обуславящи и съответно тези въпроси не попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Посочените въпроси /3.1 и 3.2 от изложението/, разгледани като такива, основани на твърденията на дружеството – касатор, че съдът е следвало да се произнесе по валидността на сделката преди произнасяне по иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, с оглед въведените възражения за привидност на дарението, прикриващо продажба на имота, също не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Действително, възражения за относителна симулация са въведени и поддържани в процеса от ответниците, но тези възражения в случая са без значение за изхода на спора по предявения конститутивен иск, тъй като дори и да е налице симулативност на увреждащото действие, тя не може да бъде противопоставена на ищците – кредитори по чл.135 ЗЗД. В този смисъл е и произнасянето на ВКС, ІV г.о. в решение по гр.д. № 3288/2013 год. Именно затова и липсата на изрично произнасяне от въззивния съд по тези възражения не би могло да обоснове извод за евентуално отклонение от задължителната практика на ВКС по приложение на чл.236, ал.2 ГПК.
Предвид ирелевантността на възраженията на ответниците за относителна симулация на процесното дарение, като несъотносими следва да се приемат и въпросите в раздел ІІ от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата на дружеството – длъжник, както и поставеният от другия касатор въпрос, свързан с приложението на чл.181 ГПК. Тези въпроси, касаещи доказване на симулацията и допустимите доказателствени средства; доказателствената стойност на обратното писмо и дали кредиторът по чл.135 ЗЗД има качество на трето лице по см. на чл.181 ГПК, са пряко свързани с непротивопоставими на ищците възражения, в какъвто смисъл е и цитираното по-горе решение на ВКС, а от друга страна те не са обуславящи по см. на чл.280, ал.1 ГПК /т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/. Поради недоказаност на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не се дължи произнасяне по поддържаните от касаторите допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото и с оглед приложените към отговорите писмени доказателства за договорени и заплатени адвокатски хонорари, на ответника по касация Апостол Б. следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв., а на ответника по касация С. Б. – 650 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 252 от 22.07.2016 г. по в.т.д. № 226/2016 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, трети състав.
ОСЪЖДА [фирма] и Б. А. М. да заплатят на Апостол С. Б. сумата 500/петстотин/ лева разноски по делото, а на С. А. Б. – 650/шестстотин и петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: