2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София, 10.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 03.05 , през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №801 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК във връзка с чл.129 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощниците на Н. Р. У., британски гражданин, срещу определение № 808 от 09.03.2017 по т.д. №607/2017 на САС, с което е потвърдено определение № 6818/30.12.2016 г. по гр.д. № 204/2016 на Б., с което е върната ИМ и е прекратено производството по иска на касатора срещу [фирма]- [населено място] и У. @@4@ [населено място], поради неотстраняване в дадения от съда срок на нередовностите на исковата молба-чл.129 ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на САС се е позовал на следното:
С върнатата ИМ са отправени претенции от ищеца за нищожност на договор за ипотека, сключен между двамата ответници, на различни основания. От страна на първоинстанционния съд производството по ИМ е оставяно два пъти без движение за уточняване от страна на ищеца на отделните искове по основание, т.е. за излагане ясно и систематизирано на отделните факти, водещи до твърдяната нищожност на договора за ипотека. С допълнителни молби, ищецът е правил съответните опити да изпълни указанията на съда. С последната депозирана молба е посочено, че липсва тъждество по архитектурните проекти, относно имота предмет на ипотеката, без да се уточни, в какво се изразява тя. По втория иск, за нищожност на договора за ипотека, поради липса на съгласие, се сочи липсата на такова от страна на ищеца , при положение, че самият ищец не е страна по този договор. Нищожност, поради невъзможен предмет, се претендира, с оглед неяснота, каква част от обезпеченото задължение се отнася за процесните два обекта. Твърди се, също така, че по отношение на тези имоти ипотеката е нищожна, тъй като принадлежат на ищеца, въпреки че последният ги е купил след учредяване на самата ипотека. Не се уточнява в самата искова молба правният интерес от отрицателния установителен иск за това, че вземанията му по отчуждителните сделки са погасени изцяло. С оглед изложеното, е прието, че ищецът не е отстранил съответните нередовности на исковата молба, изразяващи се в липса на ясно и систематизирано посочване на отделните факти, които според закона се свързват с нищожност на договора за ипотека и е не е установен да е налице правният интерес от отрицателния установителен иск като предпоставка за неговата допустимост, с оглед на което и е счетено, че правилно е приложен чл.129 ал.3 ГПК като ИМ е върната, а производството по нея е прекратено като недопустимо.
В изложението на основанията за допускане до касация на обжалваното въззивно определение, съдържащи се в самата ЧКЖ, не се сочат изобщо правни въпроси от значение за изхода по спора по редовността на върната ИМ, които да се подложат на дискреция по допълнителните основания за това,съгласно чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК. Вместо това се излагат оплаквания за липса на ясни указания на администриращия ИМ съд относно недостатъците на последната.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулират конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навежда оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо, в тази фаза, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
В настоящия случай, не се сочи изобщо и в коя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК се претендира да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 808 от 09.03.2017 по т.д. №607/2017 на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.