2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 10.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 224/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от С. О. М. против определение № 176 от 22. 02. 2012 г. по ч. гр. д. № 42/2012 г. на Разградския окръжен съд, с което е отменено определение от 30. 01. 2012 г. по гр. д. № 112/2012 г. на Разградския районен съд и е допуснато обезпечение на предявения от Е. Р. К. и А. Б. Ю. против С. О. М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване нищожност на вписване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 96, т. ІІ, рег. № 3659 по нот. д. № 985/28. 04. 1999 г., извършено по молба на С. О. М. вх. № 3223/30. 05. 2011 г., т. І, № 121/2011 г., чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 503/2000 г. на ДСИ при РРС. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и отхвърляне на молбата.
Ответниците по частната касационна жалба Е. Р. К. и А. Б. Ю. изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице имащо право на жалба и съответства на изискванията на чл. 260-263, вр.чл.275, ал.2 ГПК. Съгласно настоящата редакция на чл. 396, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21. 12. 2010 г./, ако при обжалване на първоинстанционно определение по чл. 389 или 390 ГПК въззивната инстанция допусне обезпечението, определението й подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – формулиране на правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в отклонение от съдебната практика или разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такъв въпрос не е посочен нито в частната жалба, нито в отделно приложения към нея. Частната касационна жалба съдържа единствено доводи за незаконосъобразност на определението, които не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира частните касационни жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/. А и в случая липсва дори формално позоваване от касатора на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба не претендират разноски за настоящата инстанция и няма данни да са направили такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 176 от 22. 02. 2012 г. по ч. гр. д. № 42/2012 г. на Разградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: