О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София, 18.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 648/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Информационен център на Министерство на отбраната” – чрез адв. П. М. и адв. С. К., срещу определение № 4040/31.12.2018 г. по т. д. № 6070/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба за присъждане на разноски за изготвяне на отговор на подадената от Е. С. Р. касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 1547 от 22.06.2018 г.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави иска за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че по силата на чл.81 ГПК има право да получи разноските, които е направил по повод подадената от насрещната страна недопустима касационна жалба, след като въззивният съд му е връчил препис от жалбата и той е ангажиран адвокат за защита срещу нея, а присъждането на разноските е поискано своевременно с отговора на жалбата.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника Е. С. Р. – чрез адв. В. Б.. В отговора е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски във връзка с касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
Производството по т. д. № 6070/2017 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на Е. С. Р. срещу решение по т. д. № 1763/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Информационен център на Министерство на отбраната” иск с право основание чл.63, ал.2 ЗАПСПС за заплащане на сумата 12 475 лв., претендирана като дължимо авторско възнаграждение за създаване на аудио – визуално произведение със заглавие „Родова памет” по възлагане на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело”, чийто правоприемник е Информационен център на Министерство на отбраната.
С решение № 1547 от 22.06.2018 г. Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд, като е указал на страните, че въззивното решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. В срока за обжалване е подадена касационна жалба от ищеца Е. Р., препис от която е връчен на ответника „Информационен център на Министерство на отбраната”. Ответникът е депозирал отговор на жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК. В отговора е направено искане за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, и доказателства за платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора в размер на 2 340 лв. с включен ДДС.
С разпореждане от 28.12.2018 г. съдията – докладчик от Софийски апелативен съд е върнал касационната жалба като недопустима, позовавайки се на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Разпореждането за връщане на жалбата е потвърдено от настоящия състав на ВКС с определение, постановено по ч. т. д. № 647/2019 г.
След узнаване на разпореждането за връщане на касационната жалба ответникът в процеса „Информационен център на Министерство за отбраната” е сезирал Софийски апелативен съд с искане за присъждане на разноски в размер на сумата 2 340 лв. с ДДС, представляваща платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора по чл.287, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение № 4040/31.12.2018 г. Софийски апелативен съд е оставил молбата за разноски без уважение, след като е приел, че ответникът не се е възползвал от възможността да направи възражение за недопустимост на касационната жалба и да предотврати неоправданото извършване на разноски за недопустимото касационно производство, поради което няма основание да му бъдат присъждани разноски. В мотивите към определението са изложени съображения, че ответникът е представляван по делото от адвокат с необходимите правни знания за съобразяване на установените в закона критерии за достъп до касационно обжалване; Ангажираният адвокат е могъл да се противопостави на недопустимото обжалване и да осуети заплащането на адвокатско възнаграждения от своя доверител за процесуално представителство в производство пред ВКС, чието развитие е очевидно невъзможно поради ограничението на чл.280, ал.3 ГПК.
Обжалваното определение е неправилно.
Частният жалбоподател – ответник в исковото производство, е извършил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 340 лв. с ДДС, след като му е връчен препис от касационната жалба на ищеца с указания от въззивния съд, че може да подаде отговор на жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Ангажирането на адвокат за целите на касационното обжалване и заплащането на адвокатско възнаграждение е провокирано от подаването на жалбата от ищеца и от последващите процесуални действия на въззивния съд по администрирането й, поради което субективното мнение на процесуалния представител на ответника дали въззивното решение подлежи или не подлежи на касационно обжалване е без правно значение за преценката дължи ли ищецът разноски на ответника по повод на предприетото недопустимо касационно обжалване. Подаването на недопустима касационна жалба, препис от която е връчен на ответника с указания, че има право на отговор, е достатъчно основание направените от ответника разноски за защита срещу недопустимата жалба да бъдат възложени в тежест на ищеца. Изводът на въззивния съд, че ответникът няма право на разноски, тъй като процесуалният му представител не е възразил своевременно срещу допустимостта на касационната жалба, е необоснован и незаконосъобразен. В резултат на този извод въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.
От представените с касационната жалба доказателства се установява, че частният жалбоподател – ответник е заплатил на ангажирания за изготвяне на отговор на касационната жалба адвокат сумата 2 340 лв., включваща 1 950 лв. – адвокатско възнаграждение, и 390 лв. – ДДС върху възнаграждението. В отговора на частната жалба ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно. Като се имат предвид цената на предявения по делото иск – 12 475 лв., фактическата и правна сложност на разрешения с въззивното решение правен спор и минималният размер на адвокатското възнаграждение, дължим съгласно чл.7, ал.2, т.4 вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за изготвяне на отговора по чл.287, ал.1 ГПК – 678 лв., уговореното и платено възнаграждение от 1 950 лв. (без ДДС) e прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 г. и следва да бъде намалено до предвидения в наредбата минимум от 678 лв. В съответствие с практиката на ВКС върху възнаграждението следва да бъде начислен ДДС 20 %, предвид данните за регистрация на упълномощения от ответника адвокат по ЗДДС, или като краен резултат на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 813.60 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 4040/31.12.2018 г. по т. д. № 6070/2017 г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява :
ОСЪЖДА Е. С. Р. с ЕГН [ЕГН] от гр. София, ж. к. „К. поляна – І част”, [жилищен адрес] да заплати на „Информационен център на Министерство на отбраната” с БУЛСТАТ[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 813.60 лв. (осемстотин и тринадесет лв. и шестдесет ст.) – разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС, заплатено за изготвяне на отговор на касационна жалба срещу решение по т. д. № 6070/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :