4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
С. 19.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6199/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищците А. С. П., С. В. И. и Б. Е. Б., чрез пълномощника си адв. И. В., обжалват въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 1236 от 21.06.2013г. по в.гр.д. № 802/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, І-7 с-в, № 8690 от 27.12.2012г. по гр.д. № 14524/2011г. в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. против Прокуратурата на Република България за разликата над 18 000 лв. до пълния размер от 50 000 лв. за всеки един от тях.
Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурора в Софийска апелативна прокуратура Б. С., обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да заплати на А. С. П., С. В. И. и Б. Е. Б. суми от по 18 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата и разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. в размер на по 18 000 лв. за всеки от ищците въззивният съд е приел, че всеки от тях е претърпял значителни психически страдания от незаконното обвинение, по което са оправдани с влязла в сила присъда по нохд № 7251/2005г. СРС, НО, 20 с-в. Размерът на обезщетенията е определил като е взел предвид периода на наказателното преследване, негативното му отражение върху професионалната реализация на всеки от тях, тежестта на престъпленията, в които са обвинени, данните за личността на ищците и тежките психическите преживявания от воденото наказателно производство. Приел е, че обвиненията са повдигнати срещу лица, утвърдили се с висок обществен авторитет, признание и доверие във финансовите среди – както у нас, така и в чужбина. Именно доверието и авторитетът на всеки от ищците са били разклатени, което само по себе си представлява тежък удар върху самочувствието и душевното равновесие на всеки от тях. Всеки от ищците е преживял периода на наказателното преследване като източник на стрес с много висока интензивност, като това се е отразило на поведението и здравословното им състояние. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел за установена пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилите стресови преживявания с производните им болки и страдания, както и негативи за професионалното им развитие – от една страна, и образуваното и водено срещу тях наказателно производство – от друга страна
1. По жалбата на ищците:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по процесуалноправен и материалноправен въпрос, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. П. въпрос не е формулиран. Изложени са съображения, че в противоречие с ППВС № 4/68г. въззивният съд не е отчел всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта при определяне на обезщетението. Като материалноправен въпрос е формулиран въпросът какъв размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив. Прилага три броя определения, постановени по реда на чл. 288 ГПК.
ВКС намира, че материалноправният въпрос по какъв начина се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Приложените определения не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. На поставения въпрос е даден отговор в посоченото от касаторите ППВС № 4/68г., раздел ІІ, като е прието, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Изброени са част от обстоятелствата, които са от значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при телесни повреди и смърт. Допълнителни указания относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение по искове по чл. 2 З. са дадени с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 като е прието, че от значение са броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези за които лицето е осъдено, съпоставени с тези за които е оправдано, като се съобразят особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото в съответствие с посочената съдебна практика като е взел предвид всички обстоятелства, относими към определяне на размера на обезщетението – периода на наказателно преследване; тежестта на престъплението, в което са обвинени ищците; преживените от тях стрес, притеснения, провали в професионалната им кариера. Изложени са мотиви и за причинно следствената връзка на тези вреди с незаконното обвинение.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищците.
2. По жалбата на Прокуратурата на Република България:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпроса как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че в противоречие с ППВС № 4/68г. и ТР № 3/2004г. ОСГК, т. 3 и т. 11, съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и не е изложил мотиви за наличието на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. Прилага съдебна практика.
Поставеният въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. Както бе посочено по-горе в съответствие с дадените в ППВС № 4/68г., раздел ІІ, и с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 указания, въззивният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички относими към определяне на размера на обезщетението обстоятелства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по жалбата на Прокуратурата на РБ.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 1236 от 21.06.2013г. по в.гр.д. № 802/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: