3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
С., 17.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 април две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2442/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Мария Г. А. от [населено място], срещу определението на Върховния касационен съд, № 357 от 11.12.2012г. по гр.д. № 623/2012г. ІІІ г.о., с което в производство по чл. 248 ГПК е допълнено определение № 291/1.10.2012г. по същото дело /с което на основание чл. 233 ГПК са обезсилени първоинстанционното и въззивно решение и е прекратено производството по делото/ като е осъдена Мария Г. А. да заплати на В. Г. В. сумата 2 525 лв. разноски по делото.
Ответникът по частната жалба В. Г. В. от [населено място] в подадения от пълномощника му адв. Д. К. отговор моли определението да се потвърди и да му се присъдят разноските по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. За да се произнесе по същество на частната жалба ВКС съобрази следното:
Върховният касационен съд е присъдил направени от ответника по иска В. Г. В. разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, поради обезсилване на постановените по делото решения и прекратяване на производството по делото на основание чл. 233 ГПК. Разноските са присъдени съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Частната жалбоподателка оспорва основателността и размера на разноските. Твърди, че част от присъдените разноски са направени от нея, а не от ответника, че не са представени доказателства за разноски в касационното производство и прави искане за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Частната жалба е частично основателна.
Правилно са присъдени установените със съответните документи разноски за вещи лица /л. 88/ в размер на 100 лв. и в размер на 210 лв. /л. 119/, както и адвокатско възнаграждение по 1000 лв. за първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото. Не са били установени обаче направени разноски за държавна такса от 15 лв. и 200 лв. за производството по чл. 248 ГПК. Тези разходи не се установяват и от представените с отговора в настоящото производство писмени доказателства. Държавна такса от 15 лв. за молбата по чл. 248 ГПК не се дължи. Освен това вносната бележка за внесени 15 лв. по гр.д. № 623/12г. е от 29.03.2013г. – след постановяване на обжалваното определение. Договорът за правна защита и съдействие с отразено възнаграждение от 200 лв. съдържа поправки /на номера на делото и на датата/, поради което и съобразно чл. 178, ал. 2 ГПК с оглед останалите обстоятелства по делото съдът намира, че документът не удостоверява своевременно направен разход за адвокатско възнаграждение.
Възражението на частната жалбоподателка за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящата инстанция намира за неоснователно. Цената на иска е определена от първоинстанционния съд на 7750 лв., при който минималното адвокатско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 560 лв. Съдът би могъл да определи този размер, ако съответства на фактическата и правна сложност на делото. В случая са предявени иск за обявяване за нищожен на договор за суперфиция, и алтернативно съединен иск за разваляне на договора за учредяване на право на строеж върху недвижим имот. С оглед предмета на делото и на извършените по него процесуални действия, определящи правната му и фактическа сложност, не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения определението следва да се отмени в частта относно сумата 215 лв. и да се остави в сила в останалата част. На ответника следва да се присъдят 183 лв. разноски по делото съобразно изхода на делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Върховния касационен съд, № 357 от 11.12.2012г. по гр.д. № 623/2012г. ІІІ г.о. В ЧАСТТА, с която Мария Г. А. от [населено място] е осъдена да заплати на В. Г. В. от същия град сумата 215 лв. разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА същото определение в частта, с която са присъдени 2310 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Мария Г. А. от [населено място] да заплати на В. Г. В. от [населено място] сумата 183 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: