Определение №271 от 42436 по гр. дело №180/180 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 271

С. 07.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 180/2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. П. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. С. К., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-в с-в, № 5764 от 05.08.2015г. по в.гр.д. № 6014/2013г. в частта, с която е отменено решението на Софийски районен съд, 27 с-в, от 06.12.2012г. по гр.д. № 3586/2011г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на И. Д. П. на основание чл. 49, вр. с чл.45 ЗЗД сумата 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на статия, публикувана на 31.01.2006г. във в-к „Монитор“, искът е отхвърлен в тази част и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер 20 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от И. Д. П. против [фирма] иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации във вестник „Монитор” въззивният съд е приел, че изнесената информация в статията от 31.01.2006г. не съдържа клеветнически твърдения, а е информация, разпространената от официален източник /МВР и неговите разследващи органи/, обобщена и препредадена със статията. Приел е, че думата „педофил“, употребена в статията и отнесена към ищеца не следва да се тълкува стеснително единствено в наказателно–правния смисъл като термин за лице, което е извършило сексуална злоупотреба с деца или непълнолетни, за което е осъдено с влязла в сила присъда. Доколкото липсва легална дефиниция за понятието „педофил“, горепосоченото стеснително тълкуване е необосновано. Приел е, че понятието „педофил“ е употребено в статията в общоприетото разбиране не само за лице, което извършва сексуална злоупотреба с малолетни или непълнолетни лица, но и за лице, което има сексуално влечение към деца, съгласно смисъла на думата, даден с тълкуването й в Българския тълковен речник. В конкретния случай, макар и принципно позоряща, думата е използвана в посочения общоприет и добил гражданственост смисъл и тя съответства на изнесените данни от официалния източник – сайта на МВР за открито при обиска в дома на ищеца студио за възпроизводство и тиражиране на порнофилми с участието на непълнолетни момчета, както и с оглед изнесената информация в същия сайт, че ищецът е търсел контакти в интернет под други имена – Р. или Ю. за запознанства и сексуални контакти с мъже и непълнолетни момчета. По тези съображения съдът е приел, че установеният по делото безспорен факт, че ищецът не е осъждан с влязла в сила присъда за сексуална злоупотреба с малолетни или непълнолетни лица, е ирелевантен, тъй като понятието „педофил“ е употребено в процесната статия като обобщаващо и в съответствие с информацията, изнесена от официалния източник. Относно изнесената в статията от 31.01.2006г. информация, че малолетни, сред които и българчета, са били малтретирани и упоявани, то видно от съдържанието на статията тя не е отнесена към личността на ищеца. Информацията касае създателите на филмите и също е препредадена от идентичните по съдържание данни, изнесени в официалния сайт на МВР.
К. И. Д. П. моли да се допусне разглеждане на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата. Прилага три съдебни решения, които не са окончателни и липсва отбелязване, че са влезли в сила. П. или материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК не е поставен.
ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като нито касационната жалба, нито изложението /именувано приложение на основанията за допустимост на касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/, съдържат материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно същото ТР материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-в с-в, № 5764 от 05.08.2015г. по в.гр.д. № 6014/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.