2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№272
София, 30.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2008 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №2011 от 11.12.13г. по гр.д.№3013/13г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №3224/17.07.13г. по гр.д.№46/13г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен искът по чл.76 ЗС, предявен от [фирма] [населено място]; [фирма] [населено място]; [фирма] [населено място]; [фирма] [населено място]; ЕТ „Н.-М. К.-Р. К.”Денка К. Д., В. В. С. и Слава Н. С. срещу [фирма] [населено място] за възстановяване на владението на ищците върху ПИ №56784.539.81 по КК на [населено място].
Въззивното решение е постановено при следните обстоятелства: Отхвърлителното решение на първата инстанция е връчено на ищците на 31.07.2013г. Д. срок по чл.259, ал.1 ГПК изтича на 14.08.2013г. На 12.08.2013г. е подадена бланкетна въззивна жалба, в която се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно и се иска да бъде отменено, без обаче да се пояснява в какво се състои неговата неправилност. Тази жалба е оставена от съда без движение с указание за внасяне на държавна такса по нея в размер на 299лв. С молба от 02.09.13г. жалбоподателите са представили вносна бележка за сумата от 300лв. и са уточнили кои са поддържаните от тях основания за неправилност на първоинстанционното решение.
При тези данни въззивният съд е приел, че не следва да се произнася по оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение, въведени в процеса с уточнението от 02.09.13г., тъй като то е подадено след изтичане на срока за подаване на въззивна жалба. Тъй като първоначалната жалба е бланкетна и предвид чл.269 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе служебно само по валидността и допустимостта на обжалваното решение. При липса на конкретни оплаквания в жалбата, съдът не е длъжен да извършва служебна проверка за правилността на първоинстанционното решение. Затова решението е потвърдено без мотиви по съществото на правния спор.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците.
Жалбоподателите поддържат, че решението е недопустимо, тъй като съдът е следвало да се произнесе по всички оплаквания, съдържащи се в уточнението към жалбата. За да бъде редовна, жалбата следва да отговаря на всички изисквания на чл.260 ГПК, включително в нея да има указанието по т.3 – в какво се състои порочността на обжалваното решение, а на основание чл.7 ГПК въззивният съд служебно следи за изпълнение на това изискване. Като се е произнесъл по нередовната въззивна жалба, без да съобрази последвалото уточнение, съдът е постановил недопустимо решение. Оплакванията за неправилност на решението се свеждат до това, че съдът не се е произнесъл по съществото на правния спор, а е трябвало да се произнесе, при наличие на конкретни оплаквания, уточнени с молбата от 02.09.13г. Изложени са и оплаквания срещу първоинстанционното решение.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1.Действащият от 2008г. ГПК допуска ли уточнението на подадената в срок въззивна жалба с оглед препращащата норма на чл.273 ГПК, вр. чл.143, ал.2 ГПК.
2. Въззивният съд дължи ли произнасяне по всички, изложени в уточнението към подадена в срок въззивна жалба, основания и указания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение или дължи произнасяне само на тези основания за порочност, посочени във въззивната жалба.
3. При подадено уточнение на въззивна жалба в срока по чл.262, ал.1 ГПК за отстраняване нередовност на същата, въззивният съд следва ли и дължи ли произнасяне в решението си по уточнената въззивна жалба, т.е.уточняващата молба става ли неразделна част от въззивната жалба или второинстанционният съд дължи произнасяне само по първоначално подадената бланкетна жалба.
4. С оглед въведеното в чл.7 ГПК служебно начало, длъжен ли е първоинстанционният съд и/или въззивният съд да укаже на въззивника, че липсва в жалбата му указание в какво се състои неправилността на обжалваното решение, доколкото това съдържание е задължително, както и да му укаже докога същият разполага с процесуална възможност да стори това.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че не са налице условия по чл.280, ал.1 ГПК за разглеждането и по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставените от жалбоподателите въпроси, обобщени и уточнени от ВКС съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до това – до кой момент може да бъде допълвана въззивна жалба – до изтичане на срока за въззивно обжалване или до изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, както и длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по основания за неправилност на първоинстанционното решение, посочени в допълнение към въззивна жалба, което е подадено след срока по чл.259 ГПК, но преди изтичане на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба. Тези въпроси са определящи за изхода на делото, а приетото от въззивня съд по тях противоречи на задължителната практика на ВКС, съдържаща се в решение №246 от 23.10.13г. по гр.д.№3418/13г. на І ГО, според което с изтичането на срока за въззивно обжалване се преклудира процесуалната възможност да се сочат нови пороци на първоинстанционното решение, освен ако се касае за нищожност или недопустимост, както и нарушаване на императивна правна норма.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2011 от 11.12.13г. по гр.д.№3013/13г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300лв. и да представят по делото вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: